Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 19

— Добър ден!…

Клое се бе приближила изотзад. Той свали бързо ръкавиците си, заплете се в тях, халоса се с юмрук по носа, изохка и се здрависа с нея. Тя се смееше.

— Изглеждате доста смутен!…

Носеше кожено палто с дълъг косъм в цвета на къдриците й, кожена шапка и ниски ботушки с рунтава подплата и обърнати кончове.

Клое хвана Колин под ръка.

— Дръжте се за мен. Днес сте доста вързан!…

— Вярно, миналия път се проявих по-добре — призна Колин.

Тя отново се засмя, погледна го и смехът й стана неудържим.

— Подигравате ми се — унило рече Колин, — не е милосърдно от ваша страна.

— Радвате ли се, че ме виждате? — попита Клое.

— Да!… — отвърна Колин.

Бяха поели по първия изпречил се пред тях тротоар. Розово облаче се спусна от висините и се приближи към тях.

— Започвам да действам — заяви то.

— Карай! — разреши Колин.

И облачето ги обгърна. Вътре беше топло и миришеше на захар и канела.

— Отвън не ни виждат! — каза Колин. — А ние ги виждаме!…

— Малко прозира — рече Клое. — Внимавайте.

— Няма значение, все пак тук ни е по-добре — добави Колин. — Какво ви се прави?

— Просто ми се разхожда… Нали няма да ви е неприятно?

— Тогава разкажете ми нещо…

— Не зная нищо интересно — промълви Клое. — Може да разглеждаме витрините. Вижте тази!… Интересна е.

Зад витрината красива жена лежеше на матрак. Гърдите й бяха голи и един уред с дълги бели четки от копринено мек косъм ги масажираше отдолу нагоре. Надписът гласеше: За да не хабите обувките си, използвайте „Антипода на преподобния Шарл“.

— Добра идея — каза Клое.

— Само дето не е ясна връзката!… — възкликна Колин. — С ръка е много по-приятно.

— Не говорете така. Не обичам мъже, които говорят мръсотии пред момичета.

— Съжалявам… — извини се Колин, — не исках…

Видът му беше тъй отчаян, че Клое се усмихна и леко го докосна, за да му покаже, че не се сърди.

На друга витрина едър мъж с престилка на месар колеше невръстни дечица. Това беше пропаганда за сиропиталищата.

— Ето къде отиват парите на данъкоплатците — заяви Колин. — Сигурно е страхотно скъпо ежедневното почистване тук.

— Ама нали не са истински?… — каза Клое с тревога.

— Кой знае? — отговори Колин. — Сиропиталищата ги доставят безплатно…

— Не ми харесва тая работа — промърмори Клое. — По-рано нямаше такива рекламни витрини. Според мен не са проява на напредък.

— Те не са от значение — обясни Колин. — Въздействат само на хората, които и бездруго вярват в подобни глупости.