Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 18

Никола се прибра в кухнята.

— Този човек е неоценим — каза Колин.

— Да — отвърна Шик, — хубаво готви.

Те пиха още вино. Никола отново влезе, понесъл огромна торта.

— Ето допълнителен десерт — заяви той.

Колин взе нож, но за миг застина, преди да разреже гладката повърхност.

— Прекалено е красива — промълви. — Нека изчакаме малко.

— Изчакването е прелюдия в минор — пророни Шик.

Той взе чашата на Шик и я напълни със златисто, гъсто и подвижно като тегнещ ефир вино.

— Не знам — отвърна Шик. — Просто ме осени неочаквана мисъл.

— Опитай! — подкани го Колин.

Те едновременно пресушиха чашите си.

— Страхотно е!… — каза Шик и в очите му заискриха червеникави и мигащи пламъчета.

Колин бе притиснал длан към гърдите си.

— Дори повече — отсече той. — Не прилича на нищо познато.

— Това е без значение — рече Шик. — Ти също не приличаш на нищо познато.

— Сигурен съм, че ако си пийнем здравата, Клое тутакси ще се появи.

— Не се знае! — отговори Шик.

— Предизвикваш ме! — възкликна Колин, като протегна чашата си.

Шик напълни двете чаши.

— Чакай! — каза Колин.

Той угаси плафониерата, а после настолната лампа. Само шотландската икона, пред която Колин имаше навика да медитира, излъчваше зелена светлина.

— Пий! — нареди Колин.

Пиха. Заревото полепваше по устните им. Колин отново запали лампите. Походката му беше несигурна, сякаш едва се държеше на крака.

— Една лястовичка пролет не прави — заяви той. — Я да вземем да допием бутилката.

— Да разрежем ли тортата? — попита Шик.

Колин взе посребрен нож и започна да очертава спирала по гладката бяла повърхност. Внезапно спря и с изненада се вгледа в резултата.

— Ще си позволя един опит — рече той.

Откъсна от поставения на масата букет стръкче магарешки трън и взе тортата с една ръка. Завъртя я бързо на върха на пръста си, а с другата ръка постави бодилчето в спираловидна бразда.

— Слушай!… — промълви.

Шик се заслуша. Беше „Клое“ в аранжимент на Дюк Елингтън.

Шик погледна Колин. Той беше съвсем блед.

Шик пое от него ножа и го заби до дръжката в тортата. Разряза я на две и вътре откриха нова статия на Партр, предназначена за Шик, а за Колин — среща с Клое.

XIII

Прав накрай площада, Колин чакаше Клое. Площадът беше кръгъл и включваше църква, гълъби, градинка, пейка, а пред тях, на асфалта, коли и автобуси. Слънцето също чакаше Клое, но то поне можеше да се забавлява да хвърля сенки, да предизвиква в определени процепи кълнеж на бобови семена, да разтваря капаците на прозорците или да засрамва някоя улична лампа, останала запалена по вина на несъзнателен електроснабдител.

Колин сучеше подгъва на ръкавиците си и обмисляше какво да бъде първото му изречение. То търпеше все по-бързи видоизменения, колкото повече наближаваше часът на срещата. Колин не знаеше как да постъпи с Клое. Дали да я заведе в някоя чайна? Но там обстановката обикновено е потискаща, пък и лакомите четирийсетгодишни дами, които ядат по седем пасти със сметана, превзето вирнали малкото си пръстче, никак не му се нравеха: той одобряваше лакомията само при мъжете, които я проявяваха, без да накърняват вроденото си достойнство. На кино Клое не би приела да отидат. На депутаториума също няма да й хареса. И коридата с телета не е подходяща — Клое ще се уплаши. А в болницата „Сен Луи“ достъпът е забранен. В Лувъра пък се навъртат разни коцкари, които се крият зад асирийските божества. Гарата „Сен Лазар“ също не става — там са останали само ръчни колички и не се мярка ни един влак.