Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 16

— Няма да посмея! — заяви Колин.

После остави Ализ и отиде да покани Клое. Тя го погледна. Беше засмяна и положи дясната си ръка на рамото му. Той усещаше върху шията си хладните й пръсти. Скъси разстоянието между тях чрез контракция на десния си бицепс, предизвикана от мозъчен импулс, който пробяга по два правилно подбрани черепни нерва.

Клое отново го погледна. Очите й бяха сини. Тя разтърси глава, за да отметне назад къдравите си лъскави коси, и с решителен порив притисна слепоочието си о бузата на Колин.

Наоколо им се възцари обилна тишина. Те вече пет пари не даваха за никого на света.

Но както можеше да се предположи, плочата свърши. Едва тогава Колин се върна към действителността и забеляза, че обитателите на горния етаж го наблюдават през процепите на гредореда; че плътна водна пелена затулва долната част на стените; че разноцветни газове излизат от пробитите тук-там отвори и че неговата приятелка Изис стои пред него и му предлага дребни сладки, наредени върху херценианско плато.

— Благодаря, Изис — каза Клое и поклати глава.

— Благодаря, Изис — рече Колин и си взе малък разклонен еклер.

— Грешите — обърна се той към Клое. — Много са хубави.

След което се задави, защото за зла участ се натъкна на таралежов бодил, скрит в сладкиша.

Клое се разсмя и разкри хубавите си зъби.

— Какво ви става?

Той се принуди да я пусне и се отдалечи от нея, за да се накашля на воля, докато му мине. Клое се върна с две чаши.

— Изпийте това — нареди му тя, — ще се оправите.

— Благодаря — промълви Колин. — Шампанско ли е?

— Някаква смес.

Той отпи голяма глътка и пак се задави. Клое не можеше да се държи на крака от смях. Приближиха се Шик и Ализ.

— Какво му е? — попита Ализ.

— Не умее да пие! — отвърна Клое.

Ализ мило го потупа по гърба, който изкънтя като гонг от Бали. Като по даден сигнал всички спряха да танцуват и се отправиха към трапезарията.

— Готово — каза Шик. — Сега всичко е наред. Искате ли да си пуснем една хубава плоча?

Той намигна на Колин.

— Хайде да танцуваме лудисон — предложи Ализ.

Шик затършува в купа плочи, натрупани до грамофона.

— Шик, каня те на танц — рече Ализ.

— Ей сега — отговори Шик, — слагам плочата.

Беше буги-вуги.

Клое чакаше.

— Да нямате намерение да танцувате лудисон на тази музика? — попита Колин ужасен.

— Защо не?… — озадачи се Шик.

— Не ги гледайте — каза Колин на Клое.

Той леко наклони глава и я целуна между ухото и рамото. Тя трепна, но не отдръпна глава.

Колин също не отдръпна устните си.

Междувременно Ализ и Шик предлагаха забележителна демонстрация на лудисон в негърски стил.

Плочата свърши много бързо. Ализ пусна кавалера си и отиде да намери друга плоча. Шик се отпусна на един диван. Колин и Клое бяха пред него. Той ги хвана за краката и ги притегли към себе си.

— Е, как е, гълъбчета, върви ли работата?

Колин седна и Клое удобно се сгуши до него.

— Много е мило това момиченце, нали? — попита Шик.

Клое се усмихна. Колин замълча, но прегърна Клое и небрежно се заигра с първото копче на роклята й, която се отваряше отпред.