Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 3

Канют беше брат и партньор на Ричард Суенсън.

— Бил е бесен, а? — рече Риос.

— Бесен ли? Щеше да ме убие! Но пък вече от пет месеца сме навън и става малко мъчително. Нали знаеш.

— Зная.

— Как я караш, Марио?

Риос изсумтя.

— Не много добре това пътуване. Два резервоара за последните две седмици и трябваше да преследвам всеки един от тях по шест часа.

— Големи ли са?

— Шегуваш ли се? Бих могъл да ги отнеса до Фобос на ръце. Това е най-лошото пътуване през живота ми.

— Още колко време ще останеш?

— Що се отнася до мен, можем да си тръгнем още утре. Навън сме само от два месеца, а се получи така, че непрекъснато се заяждам с Лонг.

Последва пауза, която надхвърли електромагнитното закъснение.

— Във всеки случай, какво иска той? Имам предвид Лонг — попита Суенсън.

Риос погледна през рамо. Чуваше мекото, пращящо мърморене на видеото в кабината.

— Не мога да го разбера. Около седмица след началото на пътуването ме попита: „Марио, защо си боклукчия?“. Аз просто го погледнах и му отвърнах: „За да преживявам. Ти защо мислиш?“. Искам да кажа, що за въпрос, но дяволите, е това? Защо някой изобщо е боклукчия?

„Както и да е — казва той. — Не е това, Марио.“ Той ми казва на мен, представи си. „Ти си боклукчия, защото това е част от пътя на марсианците“ — заяви ми той.

А какво е имал предвид? — попита Суенсън.

Риос сви рамене.

— Изобщо не го попитах. В момента си седи там и слуша ултрамикровълните от Земята. Слуша някакъв си земянин на име Хайлдър.

— Хайлдър ли? Земния политик, члена на Събранието или нещо подобно, нали?

— Точно така. Поне мисля, че е така. Лонг винаги прави подобни неща. Донесъл е със себе си около седем килограма книги, всичките за Земята. Чисто и просто излишна тежест, нали разбираш?

— Е, той ти е партньор. И като говорим за партньори, струва ми се, че трябва да се връщам обратно на работа. Ако пропусна някоя друга находка, ще се лее кръв.

Той изчезна и Риос се облегна назад. Погледна равната, зелена линия на пулсовия скенер. После провери за миг мултискенера. Космосът все още беше чист.

Почувства се малко по-добре. Лошият период винаги е по-лош, ако боклукчиите навсякъде покрай теб прибират резервоар след резервоар, ако резервоарите се спускат по спирала към заводите за преработване на отпадъци на Фобос, маркирани с клеймото на всеки друг, освен с твоето. Освен това беше успял да се избави и от част от яда си към Лонг.

Грешка беше да работи в екип с Лонг. Винаги беше грешка да работиш в екип с новаци. Мислеха си, че копнееш да разговаряш, особено Лонг, с вечните му теории за Марс и огромната му нова роля в човешкия прогрес. Точно така го беше казал Човешкия Прогрес; Пътят на Марсианците; Новото Градивно Малцинство. А през цялото време Риос копнееше не за разговор, а за находка, за няколко резервоара, които да може да нарече свои.

В това всъщност нямаше никакъв избор. Лонг бе доста известен на Марс и печелеше добре като минен инженер. Беше приятел на комисар Санков и вече бе участвал в една-две кратки боклукчийски мисии. Не можеш да отхвърлиш някого просто така, без да го изпиташ, въпреки че изглеждаше странно. Защо му е на един минен инженер със спокойна служба и добри пари да се цапа в космоса?