Читать «Пътят на марсианците» онлайн - страница 18

— Ще ми бъде неприятно да чуя това, представителю — рече Санков. — Изглежда, че Марс няма толкова приятели, колкото си мислехме. Не бихме искали да загубим един от тях. Но ако Хайлдър спечели, какво цели той?

— Струва ми се — отвърна Дигби, — че е очевидно. Иска да стане следващият световен координатор.

— Мислите ли, че ще успее?

— Ако не стане нещо, което да го спре, ще успее.

— И тогава какво? Ще изостави ли тази кампания срещу разхитителството?

— Не мога да кажа. Не знам дали е разработил плановете си за тогава. Все пак, ако искате да чуете предположението ми, той не би могъл да изостави кампанията и да поддържа популярността си. Нещата вече са извън контрол.

Санков се почеса отстрани по врата.

— Добре. В такъв случай ще ви помоля за съвет. Какво можем да направим ние тук, на Марс? Вие познавате Земята. Знаете положението. Ние не. Кажете ни как да постъпим?

Дигби се изправи и се приближи до прозореца. Погледна към ниските куполи на други сгради — червени каменни, съвсем самотно безцветни, лилаво небе и съсухрено слънце.

Без да се обръща, той подхвърли:

— Наистина ли ви харесва на Марс, хора?

Санков се усмихна.

— Повечето от нас не познават много който и да било друг свят, представителю. Струва ми се, че Земята ще бъде за тях нещо странно и неудобно.

— Но марсианците не биха ли могли да свикнат с нея? Не е трудно. Не бихте ли могли да се научите да се наслаждавате на привилегията да дишате въздух под открито небе? Някога сте живял на Земята. Спомняте ли си как беше?

— Спомням си нещо. И все пак, изглежда няма да е лесно за обяснение. Земята просто си е там. Тя пасва на хората и хората й пасват. Хората приемат Земята по начина, по който я намират. Марс е друго. Той е някак си некултивиран и не пасва на хората. Те трябва да направят нещо от него. Трябва да построят нов свят, а не да приемат това, което намират. Марс още не е нещо особено, но ние строим и когато свършим, ще разполагаме точно с това, което искаме. Страхотно чувство е да знаеш, че строиш нов свят. След това Земята няма да ни бъде интересна.

— Сигурно обикновеният марсианец не изпитва такова философско задоволство да води този ужасно тежък живот заради бъдеще, което навярно е отдалечено със стотици поколения — усъмни се представителят.

— Не-е, не е точно така. — Санков вдигна десния си глезен върху лявото си коляно и започна да се люлее, докато говореше. — Както казах, марсианците приличат много на жителите на Земята, което означава, че са човешки същества, а човешките същества не се занимават много с философия. В един растящ свят има за какво да се живее, независимо дали често мислиш за това, или не.

Когато за пръв път дойдох на Марс, баща ми редовно пращаше писма. Беше счетоводител и просто си остана такъв. Когато почина, Земята не беше много по-различна от онова, което е била при раждането му. Не е видял да се случва нищо. Всеки ден е бил като всеки друг ден, а животът е бил просто начин да си прекараш времето, докато умреш.