Читать «Пътят на динамита» онлайн - страница 6

Насочи се към кварталите. Килнати къщи от дърво и алуминий бяха накацали по пресечките, сгушени върху мизерни морави. Закръглени лелки в опнати блузки без ръкави поливаха обречените от слънцето градини. Мърлявите им деца танцуваха под струите на маркуча и се заливаха от смях.

Смехът отшумя. Градът се отдалечи. Мярнаха се още няколко грохнали къщурки и напред се ширна изгорена от жегата равнина. Краят й се губеше в маранята, обвила подножието на хълмовете пред Бишоп. Някъде далеч, като в приказка, белите стени на просторни вили се усмихваха снизходително към Дрискол от висотата на положението си по хълмовете. Бишоп стигна края на града, откъдето на север се простираха горите.

Той насочи мотора по тесен път и подкара последния километър към летището.

В хангара имаше двама мъже, облечени с гащеризони. По-възрастният бе плешив и обрулен от годините. Другият имаше младо лице с щастливото изражение на безмозъчен глупак. Стояха до крилото на един „Пайпър Томахоук“. Бъбреха, подсмихваха се. По-възрастният бършеше ръцете си с омазнен парцал. Той пръв вдигна поглед към вратата на хангара и забеляза приближаването на Бишоп.

Бишоп окачи каската си на ръкохватката на мотора. Съблече коженото яке и го провеси през рамо. Крачеше бавно през плаца пред хангара, а бледите му очи оглеждаха летището иззад големите авиаторски очила. Мисля, че по онова време Бишоп бе към трийсетте. Не много едър, около метър седемдесет и три-четири, но с широки рамене и добре оформени бицепси, изпънали ръкавите на мократа от пот тениска. Походката му издаваше едновременно лекота и напрежение, така че човек да усети бързината и мощта на тялото. Имаше кръгло лице с добре оформени черти и пясъчноруса коса. И макар да създаваше впечатление, че постоянно е издул бузата си с език и се подхилква на шега, която си прекалено тъп, за да схванеш, възрастният не се подлъга. Беше виждал достатъчно подобни типове и видът на Бишоп накара стомаха му да се свие, а устата да пресъхне.

Бишоп се скри от слънцето в прохладната сянка на хангара. Спря се до задницата на самолета.

— Някой от вас да се казва Рей? — попита той.

— Аха — отвърна възрастният. — Аз съм Рей. Рей Грамблинг.

— Франк Кенеди — представи се Бишоп тихо. — Новият пилот.

2.