Читать «Първобитен град» онлайн - страница 118

Клемънт се качи по стълбите и тръгна към входа. Можеше спокойно да продължи напред. Ако някой го чакаше, сигурно щеше да си помисли, че той ще се измъкне от задния вход, затова нямаше смисъл да спира. Той излезе на улицата и видя черния кадилак на Скендер.

Съвпадение ли беше това? Или Санди бе оставила колата тук и си беше тръгнала пеша? Или пък някой го изкушаваше? Чакай малко. Или оръжието беше в колата и ченгетата се готвеха да го спрат и да го арестуват?

Не. Можеха да го спрат за кражба на кола — член двеста шейсет и нещо, но ако в колата имаше оръжие, то щеше да принадлежи на собственика й, а не на него. Бездруго по пистолета нямаше отпечатъци. Клемънт отвори вратата на шофьора и бръкна под седалката. Нямаше пистолет. Само ключове. Искаше ли му се да седи тук и да размишлява, или му се искаше да се измъкне?

Той подкара кадилака към центъра, отби към „Лафайет“ покрай гигантската червена реклама на бира „Строс“, която проблясваше в нощното небе, и десет минути по-късно се качваше с асансьора към апартамент 2504. Надяваше се Санди да си е у дома и да му обясни странните неща, които ставаха.

31.

Клемънт още пазеше ключа от апартамента, който му беше дала Санди. Влезе вътре и видя светлините на града, отразени в прозорците. В апартамента нямаше никой. Той се вслуша за момент, после извика:

— Скъпа?

Беше десет и половина. Санди можеше да е заспала. Вероятно беше изпушила достатъчно цигари с марихуана, които да я пратят рано в леглото. Клемънт запали лампата в коридора и влезе в спалнята.

— Сладурче? — извика той.

Не. Леглото не беше оправено. Това беше нормално, но пък дрехите й не лежаха разхвърляни наоколо. Клемънт запали лампата в спалнята и отиде до гардероба. Вътре висяха само дрехите на Дел Уиймс. После се приближи към тоалетката. Канеше се да се наведе и да отвори нейното чекмедже, но не стигна дотам.

Видя валтера, който лежеше на тоалетката, на около двайсет сантиметра от очите му.

Санди още не беше изхвърлила проклетото нещо. Клемънт чу собствения си глас, който каза измъчено:

— Скъпа, не мога да повярвам. Два пъти вече. Нарочно ли се опитваш да ме прекараш, или какво?

Поиска му се да изхвърли дяволското нещо през прозореца, само за да се отърве от него. Струваше му се, че шибаният пистолет бе залепнал за него. Клемънт го взе в ръка.

Стана му приятно. Оръжието стреляше точно и без засечки. Той провери пълнителя и видя, че е зареден, но липсват два куршума.

Върна се във всекидневната и се опита да си припомни нещо. Беше изстрелял пет куршума по съдията и три по жената. После го беше заредил, когато се върна в гаража, преди да го скрие. Спомняше си, че зареди целия пълнител. Така ли беше?

Клемънт запали настолната лампа. Пред стола лежеше бележка, написана на бледозелена хартия. Клемънт седна, без да я докосва, облегна се на лакти, наведе се към нея и остави пистолета на масата.