Читать «Първобитен град» онлайн - страница 113

Тома изскочи от апартамента на Скендер и се спусна по коридора към задните стълби. Чу стъпките на полицаите над себе си. Изгаси светлината и тръгна надолу колкото се може по-тихо. Все още не разбираше за какво беше шоуто, макар да се бе сетил за начин, по който да го приключи.

29.

Стояха в коридора на първия етаж. Хората от наблюдателния екип префучаха бързо покрай тях.

Каролин попита:

— Това често ли се случва?

Бяха претърсили всеки апартамент, всяка стая, всеки килер в сградата и все още тичаха нагоре-надолу по коридорите. В кръг, помисли си Реймънд. Мансел не би могъл да се измъкне по никакъв начин. Между покрива и мазето нямаше място, където да може да се скрие.

— Ще го намерим — каза той на Каролин.

— Но той не е тук.

— Тук е — възрази Реймънд, който нямаше какво да губи.

Хънтър се приближи към тях и запита:

— И сега?

Реймънд си припомни какво беше видял от колата на Каролин. Санди до вратата, Клемънт излиза бавно. После той се връща вътре, а Санди излиза и кимва. Реймънд прие кимването й нетърпеливо. Очевидно нетърпението му го беше подвело.

— Къде е Санди? — попита той.

Хънтър се вторачи в него и той отвърна на погледа му.

Каролин се обади:

— Не мога да повярвам — каза тя, после се загледа в Хънтър, който тръгна към предната врата на сградата.

— Какво ще правим сега?

— Ще чакаме — отговори Реймънд.

— Какво?

Хънтър се завъртя и тръгна обратно към тях.

— Хей, видя ли Тома? — попита той. — И той е тук.

Реймънд започна да се усмихва.

Тома беше оставил вратата на апартамента отворена. Седеше и четеше една от книгите, които щеше да носи на Скендер. Книгата даваше указания за култивирането и отглеждането на домашни растения. Когато Реймънд Круз, Хънтър и жената застанаха на прага, Тома каза:

— Здравейте, как сте?

— Тома Синистай, Каролин Уайлдър — представи ги Реймънд. — Госпожица Уайлдър се занимава с престъпници. Тя е един от най-добрите адвокати по наказателни дела в града. Споменавам го, в случай че искаш да я наемеш още сега и да си спестиш някои проблеми.

Тома попита:

— Не искаш ли да говориш с мен насаме?

— Искам да ми кажеш къде е той. И тук става.

— Давам ти нещо, Реймънд, но няма да искаш всичките ти хора да гледат. Можех да го убия. Разбираш това, нали? Почти го направих. Но се спрях.

— Защо?

— Ще видиш. Или не. Зависи само от теб. Но мисля, че ще е по-добре да отпратиш хората си.

В коридора се затвори врата. Сега в сградата беше тихо. Тома ги заведе в мазето, където запали флуоресцентните лампи. После застана неподвижно за момент, сякаш подготвяше публиката си.

— Мансел имаше пистолет. Ето този — каза той, като разкопча сакото си и извади автоматичен пистолет от него. — Видяхте ли? Това е „Браунинг“. Принадлежи на семейството ни и никога не е убил никого.

— Къде е той? — попита Реймънд.

Тома кимна.

— Гледай стената ей там — каза той, после тръгна към котела, до който стоеше Реймънд.

Лейтенантът се отдръпна от пътя му. Тома се повдигна на пръсти, протегна ръка и дръпна шалтера надолу.