Читать «Първобитен град» онлайн - страница 111

Реймънд отговори:

— Всъщност госпожица Уайлдър не представлява Мансел в момента, нито ще го представлява, когато го вкараме в съда. Той не й е платил, а тя е съгласна да ни сътрудничи. Мисля, че ще имаме голяма полза от нея като свидетел.

Ново мълчание. Накрая капитанът каза:

— Добре, ако си сигурен, че знаеш какво правиш, късмет.

Реймънд се обърна към Каролин:

— Не съм чак толкова смотан — каза той.

— Убеди ме — отвърна тя.

Хънтър се прибра у дома в седем и се върна малко преди обяд. Поддържаше контакт с Реймънд по телефона, който полицаите бяха изнесли от дома на Суити и включили в съседния апартамент. В него освен Хънтър седяха още шест ченгета. Трима, въоръжени с пушки, наблюдаваха предната и задната врата. На улицата нямаше коли, които да приличат на полицейски. Хънтър се обаждаше на всеки час.

По обяд той каза:

— Всичко е наред. Суити е в бара, ключът — под изтривалката.

В един без десет Хънтър попита:

— Къде спа? На канапето ли?… Аха, защо сменяш темата?

В два без пет Хънтър каза:

— Ще накарам Херцог да те предложи за награда. „Без да мисли за собствената си безопасност.“ Отвори ли ти се парашутът?

В два и двадесет и пет Хънтър съобщи:

— Пред къщата мина черен кадилак. Зави и сега се връща. Ето го. Паркира точно отпред.

— Тръгвам — каза Реймънд.

— Мамка му — изруга Хънтър.

— Какво има?

— Не е Мансел. Смахнатото му гадже.

Тя трябваше да се справи без проблем. Нямаше нищо, което да я развълнува. Чудесно. Само дето й отне сума ти време да отвори предната врата, докато танцуваше около нея, умирайки да отиде до тоалетната. Не можа да намери ключа за осветлението в мазето. Опита се да отвори бойлера преди да осъзнае, че това не е котел. Най-после намери пистолета и го пусна в кафявата си кожена чанта. Когато се качи горе, за да се обади по телефона, той не беше на мястото си. Откри втори телефон в кухнята, набра и каза:

— Както вървяха нещата, едва не забравих защо дойдох тук. Днес не ми е добър ден… Да, взех го… Не, не видях жива душа.

Тя се вслуша в гласа на Клемънт, който едва шептеше, и каза:

— Защо да се мотая наоколо? Искаш ли да ти го донеса, или не?

Санди погледна навън, разучавайки паркираните коли, както й беше наредено. После излезе, хванала кожената чанта в ръка, качи се в кадилака и потегли.

Реймънд скочи от сивия мерцедес на Каролин и се присъедини към Хънтър и останалите ченгета, които излязоха от съседния на Суити апартамент.

Хънтър каза:

— Видя ли я? Толкова е дрогирана, че сигурно не знае, че въобще е идвала тук.

Тома погледна навън и видя колата. Внезапно се сети за един случай от миналото, когато беше на шестнайсет години. Тогава бе насочил пистолета си към руски войник, слязъл от камиона си, за да се облекчи (разстоянието беше същото както от прозореца на апартамента до колата на отсрещната страна на улицата) и го беше убил с един изстрел. Беше чакал три дни появата на руски камион. А сега се намираше в апартамента на Скендер едва от три минути. Събираше някои книги, които да му занесе в болницата. Беше погледнал през прозореца случайно, без да очаква да види нещо интересно. Но точно срещу него стоеше черният кадилак на Скендер.