Читать «Първият закон» онлайн - страница 249

Сега Лание почука на прозореца на колата на Панос, отвори задната врата и влезе вътре. Пресегна се над седалката и се ръкува с всички, изказа съболезнования, всеобщ приятел. След това извади касетофона си, поиска разрешението им и го сложи на задната седалка между тях. Веднага мина на въпроса.

— Имате ли представа какво се е случило?

— Разбира се, че имам, мамка му, имам прекрасна представа!

— Кажете ми тогава.

— Наистина ли каза, че според него и аз съм бил там? — невярващо поклати глава Глицки. — Бива си го този човек! Имаше ли някакви доказателства, че съм бил там?

— Нали не си издълбал инициалите си някъде, Ейб? — пошегува се Трея, спокойна и отпусната. — Това му е стар навик, с който се опитва да се пребори, Марсел. Където и да отиде, ако има дърво… По-лош е и от куче.

Лание се усмихна.

— Нямаше никакви дървета. И никакви инициали.

— Че откъде ще има, Марсел? Не съм бил там.

Глицки беше кръстосал крака и се бе облегнал на дивана, прегърнал жена си през раменете. Наближаваше осем и цялото семейство, включително дядото, беше вечеряло преди двайсетина минути. Заради посещението на инспектор Лание, Нат беше предложил да наглежда Рейчъл в кошарката й, докато мие съдовете, и всички го чуваха как й пее песни от „Цигулар на покрива“, за да я забавлява. Лание седеше срещу тях в дневната с диетична кола в ръка.

— Длъжен съм да те попитам, Ейб — каза той с извинително изражение. — Панос не каза директно, че си бил там, но заяви, че е възможно. А щом разбрах, че не си бил на работа…

— Разбира се, не ти се сърдя. Аз бих направил същото. — Глицки се приведе напред. — Виж, Марсел, не се опитвам да го скрия — Панос не ми е приятел. Казах ти за него — кога беше? Преди седмица? За да предупредиш Бари. Не че това му донесе нещо хубаво.

— Но не си ходил на работа.

— Точно така. Не бях и болен. Къде съм бил тогава?

— Точно там е въпросът.

— По кое време приблизително?

— Към два часа.

Глицки веднага си спомни:

— Бях в апартамента на Дейвид Фрийман с Джина Роук. Познаваш ли Фрийман?

— Разбира се.

— Може би още не си научил, но той също почина днес. Около обяд. Роук искаше да вземе някои вещи на Фрийман за погребението и аз реших, че ще е по-добре да я придружа. Не беше на себе си, Марсел. Фрийман имал един хубав костюм, който бил съсипан, обаче тя забравила… Както и да е, беше дълъг следобед. Съжалявам, но тя ще потвърди думите ми. Освен ако Панос не смята, че и тя е била там. Искам да кажа, на кея.

— Може дори да е носела гаубица — добави саркастично Трея. — Намерихте ли гилзи от снаряди на гаубица, Марсел?

— Спокойно — каза Глицки на съпругата си. — Просто си върши работата.

— Мразя тази работа — заяви Трея и рязко се изправи. — Извинявай, Марсел, напоследък лесно избухвам.