Читать «Първата вълна» онлайн - страница 148

„Ивон? Чуваш ли ме? Усещаш ли ме?“

Долавя намек за намек за утвърдителен отговор. Само намек за намек и толкова, но и това е по-добре от нищо.

„Ела с мен, Ивон. Когато поискам да се облегна на теб, бъди до мен. Позволи ми да почерпя сила от теб. Скоро ще ми трябваш.“

Чува ли я Ивон? Разбрала ли я е?

„Обичам те, Ивон. Ти си аз. Аз съм ти. Заедно сме в това.“ Струва й се, че усеща мълчаливото утвърдително присъствие на Ивон. Надява се, че го усеща.

И сега. Сега. Ноел навлиза по-дълбоко в бездната отвъд кораба. Вече усеща силата на ангела, голямото богоподобно нещо, което я чака някъде там.

„Ангеле? Чуй ме, ангеле! Аз съм, Ноел!“

Ангелът я слуша. Ангелът чака.

„Аз съм Ноел. Идвам при теб с любов, ангеле. Предавам се на теб, ангеле.“

Този път не задържа нищо. Предава се изцяло, не си позволява страх. Ивон е с нея. Ивон стои до нея и й дава силата си.

„Твоя съм“, казва Ноел на ангела.

Контакт.

хиазма оптикум             таламус

латерална цепка            хипоталамус

продълговат мозък          лимбична система

Варолиев мост              ретикуларна формация

мазолесто тяло             силкус сингулате

кунеус                     орбитални гънки

гирус сингули              опашато ядро

клауструм                  оперкулум

лещовидно ядро             форникс

короиден гломус            лемнискус медиале

Вселената се разкъсва открита. Целият космос е в пламъци. Изливи от лудешка сребърна светлина насичат сияйния метален купол на небето. Стени пушат и избухват в пламъци. Светове стават на пепел. Има контакт, да. Сензорна експлозия — танцуващ слънчев блясък — поток от течен огън — приливна вълна от ярко лъчение, неустоими, непоносими, вливат се в нея, помитат я, проникват в нея, изпепеляват я. Светлина навсякъде. Огън. Огромен пламък в небето.

Семела.

Ангелът се усмихва и тя потръпва. „Отвори се за мен, Ноел“, вика могъщият, кънтящ глас и тя се отваря, и силата нахлува цялата в нея, настанява се във всяка ниша и гънка на мозъка й, помита я безжалостно.

И с ангела стават едно. Тя лежи в гръдта му, почива си, бавно възвръща силите си, миг след миг, докато великата му топлина я изпълва и съживява.

След кратко вече е достатъчно силна да стане и да се разходи вътре в ангела. Открива, че може да се движи свободно и по своя воля, да отиде където си поиска, във всеки сектор на великото създание. Спуска се надолу отвъд зоната на външната турбулентност, покрай гигантските огнени клетки от ангелска материя, които постоянно изплуват от вътрешността, и изчезва в спокойствието на ангелското ядро, хладното, скрито място, където не вилнеят огнени бури и владее най-дълбока мъдрост. Дълго остава там, в покой, какъвто не е познавала преди, докато накрая не започва да й се струва, че ако не продължи напред, ще си остане там завинаги; и ето че отново се отправя нагоре, към повърхността, навлиза в царството на огнения ад, който е външният образ на ангела. Но огънят не я наранява. Тя е от ангела сега; ангелът е от Ноел.