Читать «Първата вълна» онлайн - страница 145

— Не знам. Просто не знам. Понякога се усещаше като една-единствена, друг път ми се струваше, че са хиляди, навсякъде около мен. — Ноел им се усмихва вяло, лицето й е посивяло от умора. — Всички вие се опитвате да изтръгнете от мен конкретно описание, с разбираеми думи, на онова, което почувствах, но това просто не е възможно. Мога само да ви кажа, че излязох навън и след малко почувствах нещо, нещо много голямо, много мощно, огромен, лъчист източник на енергия. Ако ангелите са такива, значи съм срещнала ангел. Не знам какви би трябвало да са срещите с ангели. Или доколко е важно да назова с име онова, което срещнах. Знам само, че там имаше нещо, и мисля, че именно то предизвиква смущенията във връзката.

— Склонна ли си да опиташ отново? — нежно пита капитанът.

— Не сега.

— Разбирам. А по-късно?

— Разбира се. Няма да спра дотук. Не мога. Но не сега… не… сега…

Леон се намесва:

— Трябва да я оставим да си почине.

Капитанът кимва.

— Да. Безспорно. — Дава знак на останалите и те стават да си ходят. — Ела — обръща се той към Ноел. — Ще те заведа в каютата ти.

Обикновено й е неприятно, когато й предложат помощ от такова естество. Не днес обаче. Изправя се бавно на крака, той я прихваща през раменете и двамата тръгват заедно по коридора, бавно, много бавно.

Той спира при вратата на каютата. Не понечва да влезе с нея, нито тя го кани. Пита тихо:

— Много страшно ли беше?

— И страшно, и прекрасно. Ще го направя пак, след като си почина.

— Не искам да пострадаш, Ноел.

— Стига да си почивам достатъчно между опитите, всичко ще е наред.

— А ако успееш да осъществиш контакт, истински контакт, и онази мощ се окаже твърде голяма за теб?…

— Семела?

— Семела, да.

— Потърсих легендата в архива, между другото. В секцията с митове и легенди. Съвсем същото е, както ми го разказа, пропусна само онова, дето Зевс скрил бебето в бедрото си. Но това не е важно. Семела умира, да. Но преди това се е показала достойна за любовта на един бог. И да стане майка на друг. И живее вечно в легендите.

— Всичко това е добре. Но не бива да поемаш никакви неоправдани рискове.

— Това са оправдани рискове. Трябва да се направи.

— Да — съгласява се капитанът. — Наистина трябва да се направи, нали? Сега те оставям да си починеш, Ноел.

Тя влиза вътре. Той затваря вратата на каютата и тръгва бавно по коридора към своята.

Всички са дълбоко развълнувани и доста смутени от откритието на Ноел; но после минават няколко дни и още няколко, а тя не прави нов опит да се свърже с ангелите. Още не била готова, така казва. Трябвало да открие начин да се изолира от огромния интензитет на силата, с която ще се срещне.

И така те чакат, говорят, изказват предположения и си задават въпроси. Какво друго могат да правят?

През това време корабът все така ги носи към Хеспъровата Планета C, а Хеспър все така ги засипва с обичайния си обилен поток от оптимистични детайли за големия потенциал на следващата им цел. Тя била, казва той, голямата и внушителна шеста планета на едно голямо и внушително златисточервено слънце. Имала, твърди той, съвсем подходящи характеристики на атмосферата, гравитацията, температурата и така нататък, както и кора, която, абсолютно бил сигурен, съдържала богато изобилие от всички полезни елементи, познати на вселената. Смята, че Планета C има океани, реки и езера, както и хубава луна, голяма почти колкото земната, и много други забележителни характеристики, които ще осигурят комфорт и наслада на самотните скитници от Земята.