Читать «Първата версия» онлайн - страница 243

Чу се изстрел. Мулатът рухна на земята.

С втория изстрел Митирьов изпрати на онзи свят последния знаменит самотен шпионин Владимир Бородкин, известен в американските управляващи кръгове под името Норман Кларк…

За това, че е бил разстрелян и целият екипаж на „Глория“, Маков не счете за нужно да ни съобщи. Както и за убийството на открилия яхтата лейтенант Сотников. Най-вероятно не му придаваше голямо значение.

Гледах го и си мислех: „Господи! Що за хора се опитват да решават съдбините на Русия и целия свят! Каква невероятна ограниченост при толкова грандиозни амбиции!“

Този наш главен разузнавач не беше разбрал нищо за Кларк. Не беше разбрал, че този човек, който дълги години беше работил за двете най-големи разузнавания в света, който бе сменил мантията на евразиец с атлантическа, в крайна сметка бе започнал да служи само на себе си.

Кларк като че ли бе отделна държава на картата на света. Или поне той се смяташе за такава. Съдбата на Русия, Америка и целия свят изобщо не го интересуваше.

За него животът се бе превърнал в безкрайна шахматна партия. Отделни личности и дори цели народи бяха просто пешки, а с царете и цариците той се справяше не по-малко майсторски, отколкото с простите фигури.

Имаше реална власт. Така му се струваше. А вероятно и беше така.

Но не беше взел предвид само едно. Че все пак не е господ бог, а само Владимир Бородкин. Затова и бе загубил всякаква предпазливост.

Ако не го бяха убили нашите, то скоро щяха да го направят американците. Или още някой. Той бе загубил последната партия.

Въпреки че бе заложил цялото си състояние и цялото си влияние.

Но най-ужасното беше, че дори и мъртъв той продължаваше да носи злини. В това се състоеше последният му парадокс, за който не знаеше и не можеше да знае авторът на „Парадоксите на Кларк“ Роалд Линч.

Щедро разхвърляното по света оръжие, доставено от него, продължава да убива хора. Така че в известен смисъл той си осигури безсмъртие.

Но такова безсмъртие е чудовищно.

Не попитах Маков за Фотиев. Маков дори и не подозираше, че ми е известно съществуването на заповед номер седем. Тоест че провинилите се пред закона сътрудници на СВР са длъжни да се самоотстранят, за да не позорят честта на фирмата. Бях сигурен, че Фотиев е получил такава заповед.

Но хитрият и коварен звяр бе имитирал за пред колегите си смърт при пожар и се готвеше благополучно да офейка. Е, този злобен убиец избяга от правосъдието, избяга и от всесилното разузнаване.

Не успя да избяга само от възмездието на съдбата.

Епилог

Най-после тръгнах към станция „Профсъюзна“, за да извърша изключително важното действие, толкова отдавна лелеяно в душата ми. Тръгнах да купувам тапети.

Побрано на „Профсъюзна“ имаше само един магазин, където от време на време можеха да се купят няколко рула калпави, но все пак нови тапети. Сега тук има истински пазар, на който можеш да си купиш каквито искаш.

Навремето един стар познат, който беше ходил на истанбулския пазар (сигурно ми го разправяше нарочно, намеквайки за турската ми фамилия), се хвалеше, че там може да се купи всичко на света.