Читать «Пустинен дъжд» онлайн - страница 6

— На мен зеленото ми харесва. — изхихика се Свен.

— Вън, влечуго! Писна ми от теб. — Бил го избута насила навън.

— Готово, командер! На някой играе ли му се бейзбол?

Мъжете наизлязоха навън и се запътиха към малкият полузаринат в пясъка кораб. Пясъкът под краката им беше все още влажен.

— Няма го. — дотърча задъхан Свен. Но, открих това вътре. — Той побутна уплашеното момиче напред с игрива усмивка.

— Нимбус. Нимбус… — шепнеше тя и сочеше уплашено нагоре.

— Какво каза? — усмихна се Бил и избърса една капка от бузата си. Вместо вода по дланта му се стече кръв.

Дъждът трая по-малко от десет минути. От хората останаха само струйки дим. Нимбус се разстели и запъпли към големия кораб.

— С това чудо може да се лети! — каза Боб. — Като с вълшебна метла.

Облакът потръпна в съгласие. За пореден път се убеди, че това малко нещо в сърцевината му имаше блестящи идеи.

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/1325)

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:34