Читать «Пустинен дъжд» онлайн - страница 6
Мартин Дамянов
— На мен зеленото ми харесва. — изхихика се Свен.
— Вън, влечуго! Писна ми от теб. — Бил го избута насила навън.
— Готово, командер! На някой играе ли му се бейзбол?
Мъжете наизлязоха навън и се запътиха към малкият полузаринат в пясъка кораб. Пясъкът под краката им беше все още влажен.
— Няма го. — дотърча задъхан Свен. Но, открих това вътре. — Той побутна уплашеното момиче напред с игрива усмивка.
— Нимбус. Нимбус… — шепнеше тя и сочеше уплашено нагоре.
— Какво каза? — усмихна се Бил и избърса една капка от бузата си. Вместо вода по дланта му се стече кръв.
Дъждът трая по-малко от десет минути. От хората останаха само струйки дим. Нимбус се разстели и запъпли към големия кораб.
— С това чудо може да се лети! — каза Боб. — Като с вълшебна метла.
Облакът потръпна в съгласие. За пореден път се убеди, че това малко нещо в сърцевината му имаше блестящи идеи.
Информация за текста
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/1325)
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:34