Читать «Прошението на жителите от с. Голяма Неволя до дяда господа» онлайн - страница 4

Селените се обидиха от тия думи. Един от тях се обади:

— И да крадеш, да ни грабиш…

— Ти, ти открадна парите — потвърди друг.

Чорбаджията замръзна на мястото си и побледня.

— Ще се оплачем… прошение ще дадем, кмете, не искаме да ни яздиш…

Кмета кипна:

— Е, па кому ще се оплачете? Началника е с мен, окръжния управител е с мен, министеро е с мен… Какво ще направите, а можете ли да…!

Чорбаджията изрече мръсна псувня. Селените наскачаха.

— На бога ще се оплачем, бе изеднико.

— И той е с мен, голтаци! — Вдигна се страшна врява. Няколко буйни селяни скокнаха, хвърлиха се въз чорбаджията, свалиха го и почнаха мерно и тежко да слагат немилостиви юмруци по широкия му гръб.

— Кой не бие, господ да го убие — закле ги някой от селяните. Тогава се трупнаха всички.

Чорбаджията ревеше, пъшкаше, молеше се с глас продължителен, дрезгав, умилителен и висок, сякаш четеше пред светите стъпки на бога прошението на жителите от с. Голяма Неволя.

Информация за текста

Публикуван в Селска разговорка, I, кн. 3–4, януари—февруари 1903, с. 1–6, с подзаглавие „Разказ“ и подпис Мито. — Три години по-късно Елин Пелин използува началото на разказа — хумористичното описание на българското село, — преработва значително цялото, придава по-задълбочен, сатиричен характер на хумора и фактически новото произведение печата като фейлетон „Село Неволя“ във в. Вечерна поща. Фейлетонът бе препечатан в Литературен фронт, VII, бр. 65, 29 ноември 1951.

Сканиране, разпознаване и редакция: Ивет Костова, 2008

Публикация:

Елин Пелин. Съчинения, том 1 — Разкази 1901–1906

Редактор: Светла Гюрова

Издателство „Български писател“, 1972 г.

ДПК „Димитър Благоев“ — София

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5275]

Последна редакция: 2008-02-06 12:00:00