Читать «Прошението на жителите от с. Голяма Неволя до дяда господа» онлайн

Елин Пелин

Прошението на жителите от с. Голяма Неволя до дяда господа

Не знам дали защо бе на царски думи, или защо бе много на открито сред полето, но нито една беля не замина през селото Голяма Неволя, без да се не поспре за малко в него. А пък белите и проклетиите, що обикалят из нашите села, нямат брой и край. Най-напред дойде, да речем, инфлуенцията, или „нона“, както я наричат тъдява — нищо и никаква болестчица, която нито много мъчи, нито много бави, а тръшка бързо, сигурно и — най-главното — неусетно. Още се не пръснала из село новината, че Иван, Стоян или Драган, тамо-нему, се разболял, а той ето го че умрял. Новините просто се надпреварват и човек не знае коя най-напред да повярва. Ала навика е научил селяните и щом някой от тях чуе, че еди-кой си се разболял, той предава на съседи и приятели, че е умрял, и никога не греши. Според както разправят някои, които са умирали, т.е. които са лежали от инфлуенция, тя била сладка болест. Най-напред те удари в главата като шпиртовица, после причинява ръмавица в носа, после — замрежвание на очите, сънливост, главовъртение, заплитание на езика и чак на края, и то съвсем малко — смърт. Вади душата, дето казват, като с памук.

А сиромасите от с. Голяма Неволя най-много биха се радвали на св. Архангел, ако той все по тоя начин им вадеше душата. Така и така му са длъжници, които не могат да му избягнат, нека поне милостиво си вади борча — една гола душа.

Де ще му излезе края например, ако св. Архангел рече да си вади борча по законен ред, т.е. най-напред да те завърже с полица или запис, после след всяка година да го преписвате и да ти притуря лихви въз лихви, после да те влачи по съдилища, да ти вади изпълнителен лист, да ти вика съдебен пристав и така нататък. Па ако си праведник, лесно — с ангели ще се разправяш, — ами ако си грешен, па да ти пратят за пристав някой пуляв чер като кюмюрджия дявол?

Е-хе, де ще му излезе тогава края!

Та искам да кажа, че инфлуенцията е най-незначителна, даже често пъти полезна беля. По нея вече идат по-остри и по-лоши бели: баба шарка, лошо гърло, суша, съдебен пристав, киша, бирник, градобитнина, акцизни и полицейски стражари, шугата по овцете, околийския началник по агитация, магарешката краста, доктори, един билюк фелдшери, гъсеници, скакалци и пр., и пр. Чумата и холерата в сметка не турям.

Всички тия канени и неканени гости голямоневолнишката честита царица — сиромашията — преди време най-гостолюбиво посрещаше, защото мислеше, че всяко зло иде за добро. Тъй например от мора по добитъка хем кучетата се ползуваха, хем царвулите боладисваха; лошото гърло, знаеш, намалява децата, а това се е улеснение за поминъка на родителите. Може да се каже, че само идванието на околийския началник два-три деня пред изборите и само магарешката краста изглеждат да са безполезни. Ала кой знае? Има работи, които ний, простите хорица, не можем да разберем. Ако попиташ някой по-учен, например депутата Шкембаков, той с увереност 99% ще ти каже, че тия работи са полезни. А каквото каже г-н Шкембаков, непременно трябва да бъде вярно: първо, защото той е богат човек, второ — главата му е гола като кратуна, а такива глави са много умни или много глупави, и, трето, защото той е народен представител. Той наистина в Народното събрание все си е мълчал, но трябва и за това да е имал право, инак кой ще му плаща по толкова си пари на ден.