Читать «Прошението на жителите от с. Голяма Неволя до дяда господа» онлайн - страница 2

Отпреди няколко време насам умът на жителите от с. Голяма Неволя е тръгнал съвсем из друг път и днес всеки казва, че шугата, крастата, лошото гърло, сушата, кишата, чумата, холерата заедно с околийските началници, бирниците, приставите и пр. били съвсем безполезни, нещо повече, били вредни. Е, такива глупости, моля ви се, и в Народното събрание не са говорени…

Докато в с. Голяма Неволя работите вземат такъв край, там се случиха много чудеса.

Заредиха се нещастия едно след друго.

Най-напред завърлува грозна болест — гърло и пусто пиянство, — та умори попа, даскала и кмета един след други. Селото остана без първенци и сякаш запустя. Да видиш само как грозно ти се чинеше всичко, като няма ни кой партизанлък да прави, ни кой да се кара и да вдига шум из кръчмите. Това нищо, ами падна гръм, та изкриви покрива на камбанарията и пукна камбаната. Да речем, и това нищо. Ами жената на Ганчо Сиромахът, който нямаше ни вол, ни кон, ни педя земя, в един ден роди четири мъжкарчета, здрави като шилета. Всички рекоха, че това е на посока: на зло, на добро или на гладни години. Вие речете, че и това е нищо. Ами нищо ли е това, че на самден Великден на черковния певец се изкривиха устата в минутата, когато бе извил глава да запее Христос възкресе? Ами когато през една нощ изчезна из черковата сребърния фес на светеца Нов Георги, що бе нарисуван също като арнаутин в един ъгъл на черквата, и на главата му остана червения, та не мож да познаеш хайдук ли е, светец ли е?…

Всички тия поличби и напасти жителите на село Голяма Неволя преглътнаха мълчаливо.

Но когато една заран намериха разбита общинската канцелария и от чекмеджето на масата вдигнати неизвестно от кого хилядо лева грешни сиромашки пари, селените се стреснаха като никога… Кмета хич му не мисли, ами се качи на коня и като вятър отиде при Марга гледачката в село Малка Кривда.

— И това, и това се случи в наше село, бабо Марго — разправи й той, — гледай, та виж кой изгори сиромашта…

Баба Марга хвърли книгите.

— Пусто да опустее, чорбаджи, лошо се казва… на тебе сочи — рекла баба Марга.

— Лъжеш, вещице… гледай още веднаж.

Баба Марга пак хвърли книга.

— Ох, пак същото, чорбаджи…

— На боб гледай, брантийо, книгите ти лъжат — Заревал чорбаджията.

Баба Марга гледала и на боб, и на решето и все така й се казвало.

— Те, се на теб показва… да ме убие господ — ако лъжа — взела да се кълне тя и наставила. — Да не си пък ти, чорбаджи, па нещо… такова… и да си забравил я…

— Курво, циганко, да мълчиш, че езика ти отрязвам — закрещял кмета и вдигнал ръка да я бие. — Или право казвай, или ще те пребия.

Баба Марга пак гледала и за чудо голямо тоя път й се казало право.

— Прости ме, чорбаджи — рекла, — грешила съм… Незнаен и далечен чужденец ги е откраднал и не може да се издири…