Читать «Профил на убиец» онлайн - страница 2

По телевизията беше виждала да държат пистолети с две ръце. Опита се да си припомни стойката. Здраво хвана револвера и потърси най-удобното положение за лявата си ръка. След кратко експериментиране установи, че като хване дясната си китка, може да задържи оръжието неподвижно за около половин минута. Достатъчно дълго, за да го уплаши.

Бръмченето се променяше и ставаше по-настървено. Като че ли идваше някъде дълбоко от плътта й.

Бусът на семейство Флинт потегли от отбивката — децата и родителите отиваха на седмичното си пазаруване. Бяха позволили само на Дарнъл да си остане вкъщи.

Дарнъл Флинт бе седемнадесетгодишен и завършваше гимназия. Имаше дълги пръсти с начупени нокти и от време на време фъфлеше. Не спортуваше, нямаше кола, не работеше почасово и дрехите му винаги бяха измачкани. Имаше светла кожа и мустаците му бяха толкова руси, че почти не се виждаха. Баща му беше плосколик здравеняк, който си изкарваше прехраната зад волана на камион за кока-кола. Той бе религиозен фанатик и пълнеше дома си с всевъзможни табелки, върху които собственоръчно изписваше цитати от Стария завет. Госпожа Флинт пиеше уиски от чаша за чай и по цял ден висеше на телефона по розов пеньоар.

Месецът преди изнасилването беше най-щастливото време в живота на Александра. Родителите й я бяха завели на почивка в северна Флорида в едно крайбрежно градче на име Сийгроув, където имаше дюни и безкрайни бели пясъци. Къщата бе бледожълта, с бели врати и прозорци. Дните бяха дълги и горещи и с баща си прекарваха по няколко часа дневно в строене на пясъчни замъци край неподвижните води на Залива. Бяха избрали уединено място, достатъчно далеч от вълните, и баща й твърдеше, че замъкът щял да издържи най-малко хиляда години. Работиха по него цял месец — минарета, ровове, кули и сложен комплекс от тайни тунели под стените. Александра събираше парчета дърво и ги поставяше като препятствия на стратегически места зад рововете. Баща й я кръсти „принцесата на захарните пясъци“ и обяви замъка за неин официален дворец.

Когато привечер жегата намалееше, родителите й отиваха на дълги разходки по плажа, като се държаха за ръце, и я оставяха да доукрасява пясъчния си замък. На сутринта преди да напуснат Сийгроув баща й я увери, че творението й завинаги ще остане там, точно където го е оставила. И че някой ден ще се върнат и ще продължат строителството си.

И после само преди седмица, първата събота след началото на новата учебна година, Дарнъл дойде в шперплатовата къщичка с чаша сладолед и каза на сестрите си и малкото си братче да се разкарат. Джей Ди, умно петгодишно момче с тъмна коса, поиска да остане, ала Дарнъл го блъсна в гърдите и то разплакано избяга. На излизане Моли и Мили надменно се усмихнаха на Александра, сякаш знаеха точно какво я очаква и това не ги интересуваше.

— И кучето да си ходи — каза Дарнъл и избута Пъгси, боксера на Александра, навън.