Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн - страница 191

— Да ги погребем ли? — попита Джарка с глух глас. Бе коленичил на светлината на факлите; запитах се дали се моли на това свято за него място.

— Туту е искал да умре тук, нека го оставим — рекох аз.

Тъкмо понечвах да го отмина, когато кракът ми докосна кожена торба, скрита в една цепнатина между пода и стената на пещерата. Издърпах я и внимателно изсипах съдържанието й: дълъг бронзов цилиндър като онези, често срещани в архивите на храмовете или при писарите. Отворих капака и изтърсих навитите вътре документи.

Първият беше карта на самата долина, на която бе отбелязано мястото на пещерата. Вторият беше подробна карта на пътищата и кладенците в Източната пустиня. Отбелязани бяха пътища през Синай, далеч от пътя на Хор, както и от египетските гарнизони, охраняващи мините. Третият представляваше просто бележки. На светлината от факлата разпознах почерка на Туту; достатъчно написани от него документи бях виждал. Не разкриваха нищо ново, с изключение на списък от градове в Южен Ханаан. Четвъртият обаче бе истинска загадка. Приживе Туту бе отличен писар, чието умение в писането първоначално бе привлякло вниманието на Ехнатон върху него, но на това парче изгладен папирус бе нарисувано единствено лице на старец, обрамчено с листа. Гледах изумено. Отначало си помислих, че очите ме лъжат. Подадох го на Джарка.

— Защо рисунката на един старец е била толкова важна за лорд Туту? — попитах. — Сам я е нарисувал.

Джарка я разгледа, после вдигна глава и се загледа в нещо зад мен. Проследих погледа му и забелязах на стената зад себе си рисунките и ужасните тайни, които пазеха.

Глава седемнадесета

Унемуи Баин: ядящите души

Разместих факлите и разгледах стенните фризове. Бяха дело на професионален художник, който първо бе замазал скалата, а после разказал историята си. Първата картина изобразяваше фараон, предшестван от знаменосците си и други офицери в бойни колесници. Преследваха облечен в овча кожа враг, който бе дошъл да се срещне с фараона, но сега, разгромен и отхвърлен, търсеше закрилата на огромно укрепление край брега на река. Крепостта бе защитена от високи стени и кули с квадратни прозорци. Пред нея част от пленените врагове биваха набивани на колове. Други бяха прострени на земята, с китки и глезени, оковани в бронзови окови, и очакваха да бъдат одрани живи. Обитателите на укреплението наблюдаваха този зловещ ритуал. Пронизани от стрели мъже падаха, а войниците на фараона напредваха, скрити под високи щитове.