Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн - страница 190

— Страхува се, че Ехнатон ще се върне начело на армия от хетски войници и ханаански наемници.

— Не, не — поклатих глава аз. — Защо е изпратил тук Нахтмин?

Джарка не можа да ми отговори, но малко преди стъмване се върна група от най-добрите ми съгледвачи. Бях обещал дебени сребро на онзи, който открие нещо забележително. Върнаха се с празни ръце, но потният им лидер с мръсно лице бе ухилен до уши, когато коленичи пред мен.

— Господарю, открихме… Дълбоко в долината, високо сред скалите през тайна пътека се стига до пещера, скрита сред храстите.

Издърпах го да стане.

— А вътре?

— Нещо като храм, господарю. Огромна пещера, пещера на мъртвите.

— Още трупове?

Мъжът едва си поемаше дъх.

— Гробове.

— Гробове?

— Погребални ниши — обясни той. — По стената на пещерата са издълбани ниши, в които има тела, увити в плат и овързани с въже. Докоснах едно; разпадна се на прах. Има рисунки и, по наше мнение, три трупа от клането. Мисля, че тези мъже не са били убити, а ранени и са успели да се довлекат там, за да умрат. Единият носеше това.

Подаде ми пръстена. Вече го беше почистил. Под знака на изгряващия Атон разпознах йероглифите на лорд Туту. Само тъмнината и опасностите ме възпряха да не отида в онази пещера веднага. Вече бях наредил да се изтеглим на сутринта. Когато обявих, че ще останем поне още един ден, думите ми бяха посрещнати с хор от протести. Въпреки това едва сдържах вълнението си. Трябваше да намеря тази пещера и да видя какво има в нея. Джарка бе най-гръмогласен в протестите си, но накрая се уморих от лицемерието му. Сграбчих го за ръката и го издърпах настрана от лагерния огън.

— През цялото време си знаел за тази пещера, нали?

— Знаех, че съществува, но не знаех къде е. Тази долина е свещена за предците ми. Използват я като погребално място за водачите си. Мястото е свято, не бива да се осквернява…

— От нечистите — довърших вместо него аз. — Не искам да те обиждам, Джарка, но трябва да видя какво има в онази пещера. Мисля, че точно това е търсел и лорд Ай. Пещерата е една от причините самият генерал Нахтмин да дойде тук.

Малко след зазоряване навлязох в долината с голям ескорт. Движехме се бавно, следвахме виещата се пътека и се стряскахме дори от търколило се камъче по стръмните стени. Долината сякаш улавяше слънцето. Вдигаха се облаци прах, които задръстваха носа и устата и щипеха очите. Над нас кръжаха лешоядите, а по стръмните склонове виждахме по някоя заспала хиена. Високо по стените на долината имаше пещери, но онази, която съгледвачите бяха намерили, бе скрита благодарение на хитра зрителна измама. Човек трябваше да се обърне и да погледне назад към долината, да огледа скалите внимателно, за да забележи проправената от хора пътека. Тя водеше до място, където група жилави храсти и калини растяха под сянката на издадена скална тераса.

Казах на стражите да направят лагер и да бъдат нащрек. С Джарка се покатерихме до терасата. Прещипът беше жесток, нарязваше ръцете ни, докато се опитвахме да си проправим път, а огромният вход на пещерата зейна пред нас съвсем неочаквано. Влязох. Усещането, че се намираме в сън, се подсилваше от топлия мрак, толкова силно контрастиращ със слънчевата светлина навън. Джарка носеше бокал с жар. Запалихме закрепените в дупки по стената факли и пещерата се освети. От едната страна цяла поредица ниши с издатини стигаше чак до тавана и изчезваше в тъмнината по-нагоре. На всяка издатина лежеше увит труп. Съдейки по тъканта на покрова и въжето, с което бяха овързани, някои бяха сравнително скорошни; други се бяха разпаднали на купчинки прах и късове кости. Скелетите на Туту и неговите помощници се намираха по-навътре в пещерата. Огледах ги внимателно. Недокосната от хищниците, плътта им просто се бе разложила, но на места имаше останала по костите. Гледката беше зловеща, особено Туту, който в дните на власт бе величествен мъж, Господар на светлината в Ахетатон. На един от черепите имаше дупка, вероятно от стрела. Дълбоки прорези по ребрата от лявата страна на Туту сочеха, че е знаел за тази пещера и след като са го ранили, се е довлякъл тук с помощниците си, за да умре.