Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн - страница 15

— Наемници? — присмя се Хоремхеб. — Имате предвид войници, заети им от хетския цар?

— Завзели са Аварис в Делтата — отвърна Ай смело.

С това прикова цялото ни внимание. Ужасено мълчание. Ако този самозванец беше в Аварис, той можеше да тръгне надолу по реката и, закрилян от войски по фланговете, да завземе големите градове на Нил.

— Там имаме войска — изрече тихо Рамзес.

— Самозванците са били приети от генерал Ипумер и легиона на Птах — додаде в отговор Ай. — Войниците са били спечелени лесно с дарове и злато. Части от легионите на Хекет и Баста също са се присъединили към тях. По наша информация са достигнали Червените планини.

— Защо не сме били известени по-рано? — попита Хюйи.

— Придвижили са се бързо. Освободили са робите от кариерата при Ройо и набили на кол царския надзирател. Синът му успял да избяга в Мемфис. Ето как вестта е достигнала до нас.

Загледах се в рисунката на стената, която изобразяваше Тутмос IV в битка срещу злите азиатци. Фараонът в пълен триумф, подкарал през телата на съсечените врагове колесница в синьо и златно, теглена от тъмни, окървавени коне, и всичко това на жълтеникав фон от слонова кост. В дъното на рисунката художникът бе изобразил един от враговете, скрит в храстите. Очите му сякаш гледаха право в мен — ужасът и изненадата на човешкото същество, уловено в капана на смъртта. Помислих си, че всъщност и ние сме в капан. Така ли щеше да свърши всичко?

— Трябва да преговаряме с тях — хленчещият генерал Рахмос, разтреперан от страх, вдигна ръка в желание да говори за пръв път този ден. Седеше редом с Туту, Мерире и останалите атонисти. За миг се зачудих дали те нямат нещо общо с настоящите неприятности; имаше нещо в начина, по който седяха…

— Да преговаряме! — извика Хоремхеб. — И какво ще им предложим? Долното египетско царство? Налог? Защо този узурпатор е бил приет толкова бързо? Името на Ехнатон е омърсено!

— Не във всеки град — отвърна рязко Рахмос. — Наричаш го самозванец, узурпатор, а ако е истинският фараон, истинският син на Аменхотеп III?

Думите му увиснаха във въздуха. Прав беше. Ненавиждан или не, Ехнатон по право носеше Двойната корона на Египет.

— Маху — обърна се към мен Ай.

— Генерал Рахмос говори истината — подбирах внимателно думите си аз. — В момента Египет е разделен, разцепен на различни фракции. Едни подкрепят Атон, други — Амон Ра, докато има и градове и провинции, които с радост биха се отървали от сюзеренната власт и на двамата. Какво предлага този узурпатор?

— Заплашва да отмъсти на Египет — доразви свитъка Ай. — Ето отказ от неговата прокламация: „Тежко на кървавия град Тива, пълен с лъжи и идолопоклонничество. Скоро ще се разнесе в него воят на битката: свистенето на бича, тропотът на колела и галопиращи коне, връхлитащата колесница, проблясващият меч и яркото копие… огромна купчина трупове ще гният под слънцето“ — остави свитъка да падне на земята. — И прочие, и прочие, и прочие…