Читать «Прокобата Тутанкамон» онлайн - страница 13

— Всеки жест има значение — отвърнах. — Трябва да издадем декрети, с които да обявим възстановяването на старите порядки. Такива декрети трябва да изпратим до всеки град по поречието на Нил.

— И? — полюбопитства Ай.

— Трябва да заплашим кушитите. Да възстановим златните налози. Трябва да окажем помощ на търговците, да осигурим речен патрул по Нил. Бандитите и престъпниците трябва да бъдат незабавно екзекутирани, телата им — набити на колове по бреговете като предупреждение за другите. Пустинните патрули трябва да бъдат засилени, а на либийските мародери и жители на пустинята да се даде брутален урок: огън и меч и никакви пленници.

Хоремхеб и Рамзес кимаха ентусиазирано.

— А тук, в Тива?

По лицето на Ай можех да отгатна, че е съгласен, но има и още нещо. Продължаваше да държи свитъка, който вестоносецът му бе връчил.

— Всеки уличен в измяна трябва да бъде незабавно екзекутиран. Онези, на които не можем да се доверим, трябва да бъдат отстранени от служба и изпратени другаде. Всеки един от нас, присъстващите, всеки чиновник, писар или офицер трябва да положи клетва за вярност към новия ни фараон Тутанкамон.

— Но той не е коронясан! — възрази Хюйи.

— Ще бъде. И колкото по-скоро, толкова по-добре. А свещеният му съюз с принцеса Анхсенамон трябва да бъде разгласен нашир и надлъж из Двете царства.

— А Ханаан? — попита Хоремхеб.

— Да оставим гърнето да къкри известно време — облизах устни. — Да изпратим писма до Азиру, с които го обявяваме за наш приятел и съюзник. Да му изпратим възможно най-много злато и сребро в знак на нашето благоразположение.

— И? — поинтересува се Ай.

— Да го поканим в Египет и да го ослепим. Предупреждение към всички предатели в Ханаан.

Хоремхеб и Рамзес бяха на моя страна. Майа изглеждаше недоволен — пресмяташе наум колко щеше да ни струва това в злато и сребро. Хюйи остана невъзмутим. Мерире, Туту и другите от кликата на Атон бяха по-намръщени отвсякога. Един ден щеше да се наложи да се занимаем с тях. Както самият Ай ми бе подшушнал, онези, които не са с нас, са срещу нас, но тези мъже все още предвождаха войски и имаха приятели сред генералите на империята.

— Много добре, много добре — прошепна Хоремхеб. — Но няма ли това да означава разравяне на кошер с оси? — той се изсмя остро. — Ето ни тук, атонисти под прикритие, изискващи вярност от онези, които са най-големите ни противници и ни винят за настоящите неприятности на Египет.

— Забравете миналото — изстреля Ай. — Нека действаме, сякаш Ехнатон не е съществувал — пренебрегна неодобрителното съскане на Мерире и изпълнения с омраза поглед на Туту. — Нека обявим младия ни принц за фараон, законен наследник на дядо си Аменхотеп III Великолепни.

— Просто така? — плесна с ръце Туту. Беше полуизправен. Плесна отново. — Просто така, Маху? Сякаш Великата идея никога не е съществувала?

— Сън — отвърнах. — Кошмар. Всички ние се отклонихме от правия път. Сега се връщаме в пътя на истината. Говорим с единен, истинен глас. Спечелили сме благоразположението на старите богове. Маат отново ще властва от Голямата зелена вода до отвъд Четвъртия праг.