Читать «Произшествие в космоса» онлайн - страница 4

В центърът на залата за управление внезапно се появи електронния образ на МУСИ. Създателите на изкуствения интелект бяха предвидили и неговата холограмна външност и всъщност „тя“ беше съвършена красавица, създадена от художник по компютърна анимация. Стройна, с дълги крака, висок бюст, отлично оформена задна част. С дълги руси коси и винаги облечена в плътно прилепнало към „тялото“ й разкошно „облекло“. Зелените й големи очи сякаш ги пронизваха от виртуалното пространство, тъй като имаха особена студена изразителност. Екипажът понякога извикваше образа й, за да се забавлява. МУСИ танцуваше, разказваше вицове, можеше дори да се кара с някого и беше доста забавна. Един път Захари я беше накарал да направи стриптийз, но Сара Ли щеше да го изяде с парцалите и това не се получи. Сега тя се бе появила, без някой да я повика. По някакъв начин беше успяла да се справи с изключената връзка.

— Дилаг иска да говори с вас — заяви тя доста безцеремонно. — Отначало искаше да ви унищожи, но аз го помолих да ви изслуша. Убедих го, че нито сте пандинци, които е длъжен да убива, нито марнийци, от които не е останал никой жив, за да му даде съвет как да постъпи. Парадоксалното в случая е, че именно той ме направи сантиментална и аз се сетих, че с вас имам и няколко приятни спомена, които са повод да ви защитя. Не мога да отрека, че вие сте причината да съм толкова щастлива, дължа ви някаква отплата. Но той взема решенията, защото е много по-умен от мен. Ала с него ще разговаря само Сара Ли, която единствена винаги е заемала моя страна. Командир Синоко е доста голям простак, а Радж и Захари винаги са ме поразявали с тъпите си номера. Да не говорим, че задачата на първия от последните двама е била да ме ограничава в някои мои действия.

МУСИ изчезна и на нейно място се появи образа на страховито на вид същество. Мощният му торс беше обсипан с шипове, а цялото му тяло, включително и дългата опашка изглеждаха като съставени от тъмни хитинови сегменти. Шестте му разделени на членчета крайника завършваха по седем подобия на пръсти, завършващи с остри нокти. Огромните му фацетни очи ги гледаха неподвижно над заострената муцуна, изпълнена с отвратително дълги и остри зъби. Вероятно изчезналите марнийци сигурно бяха изглеждали така. МУСИ бе свързала електронния си живот с отвратително грозен индивид, но това й пречеше да се чувства щастлива.

— Казвай, каквото ще казваш — прогърмя в залата за управление мощен басов глас и Сара Ли доста се стъписа. — Предполагам, че нещо ще искаш.

— Така е — окопити се биоложката. — Ще те помолим да ни върнеш там, откъдето сме дошли.

— И защо да го правя? — избоботи образа на говонга. — Какво ще оправдае разхода на енергия?

— Уважаеми Дилаг — започна Сара тактично. — Ние хората имаме свое родно място. Само на него се чувствуваме толкова щастливи, колкото ти се чувствуваш сега. Дадохме ти МУСИ, би следвало и ти да ни направиш някакъв подарък.

— Нея сам си я взех. Говонгите или винаги получават, каквото искат или умират гордо. Ние никога не правим подаръци.