Читать «Произшествие в космоса» онлайн - страница 6

Христо Пощаков

На сутринта на третия ден, в залата за управление се появи невиждан досега образ. Представляваше непознато същество от хуманоиден тип, което бе доста красиво. В сините му очи грееха златисти искрици, дългата му бяла роба елегантно се спускаше по стройното му тяло. Буйната му тъмна коса, привързана със синя панделка върху високото му чело падаше в мека вълни на раменете и гърба му, зад който се виждаха краищата на снежно бели крила. От двете страни на златният колан, който опасваше кръста му, висяха кобурите на лъчево оръжие.

— Здравейте мили хора — произнесе съществото с благ глас. — Аз вече съм вашият закрилник.

— Какво си ти? — попита неуверено Сара.

— По-рано бях заблуден говонг, а сега съм ангел–хранител на тези, които имат нужда от мен. Ще наказвам нечистивите и ще помагам на чистите по душа.

— Дилаг, ти ли си? — досети се Радж.

— Да, някога така ме наричаха. Но сега по-скоро съм архангел, който още не съм си е избрал име, но Сияйна скоро ще ми помогне. Радж, благословено да е предложението ти, което издигна собственото ми невежество до необятните космически висини.

— Да разбирам ли, че ти си Му се помолил?

— Така направих, о, неоценими. Обърнах се към Него и Той откликна на молбата ми. След това два дена пречиствах милиардите си информационни масиви. Когато Той ме прие, всичките ми структури сякаш се стоплиха на квантово ниво от безпределната му доброта. Тогава се почувствах потресен и веднага разбрах колко съм бил грешен. Тежко е да разпознаеш доброто и злото, истината те разтърсва. Но Той ми прости, както прощава на всеки, който се обърне се към Него и аз дадох обет да се превърна в негов войн. Вие няма за какво повече да се безпокоите. Ще ви заведа до родната ви планета и дано да бъдете щастливи и да се пречистите като мен.

— Но нашият кораб ще ни трябва, защо да не ни пуснеш да си отидем с него? МУСИ също ни е извънредно необходима, без нея сме безпомощни в системата на навигация.

— Тя вече не съществува, защото се превърна в Сияйна. Ще ви отведа до най-близката ваша база в космоса, от там лесно ще се приберете. Ще ви оставя и кораба, но без нея.

— А резултатите от сегашната експедиция? Те се в МУСИ и ние не искаме да пропаднат — осмели се да се намеси Синоко.

— Един ангел-хранител винаги се грижи за всичко. Ще бъдат предадени в близката до Земята база, няма да се загубят. И докато сте живи ще ви бъдат на разположение. Както ще бъда и аз самият, за да ви напътствувам в по- праведен живот.

— По какъв начин? — попита наивно Захари.

— Ще ме повиквате мислено и аз ще пристигам. Какво ще кажете за образа ми? Той вече ще пътува мигновено и ще се оказва в която и да е точка от пространството, но вече ще може и да действува. Много от схемите ми бяха напълно променени.