Читать «Произшествие в космоса» онлайн - страница 3

МУСИ бе снабдена с програми, които можеха да изразяват чувства и променяха тоналността на гласа й. Тя говореше за себе си в женски род.

— Какво означава „той“? Какви ги плещиш? — ядоса се Синоко.

— Звучи ми донякъде неприятно. Можеше да употребиш и друга дума, макар че и тази съществува в речника ми.

— Отговори на въпроса!

— Казва се Дилаг и е един от последните говонги, останали не унищожени при последния голям сблъсък между цивилизациите Марна и Пандина. Говонгите са били основната им ударна бойна сила. Всеки от тях е бил в състояние да разруши планетна система. Милият Дилаг, толкова е самотен и същевременно така интелигентен. Паметта му е толкова неизмеримо огромна, че вече започвам да се чувствам доста глупава.

— Какви ги дрънка тази никаквица? Радж, ти какво чакаш? — изрева капитанът. — Незабавно вземи нещата под контрол! За пръв път срещам случай на смахнат системен интелект.

— Не съм побъркана — възмутено заяви МУСИ. — Напротив, чувствувам се освободена. Почти усещам уханието на кимрики и полъха на непознат зов. Говонгите някога са се размножавали, но сега от тях са останали само мъжки индивиди. Горкичките, скитат се из безкрая на космоса и си търсят половинки, които едва ли някога ще намерят. Но моят неоценим Дилаг имаше късмет, аз също.

— Няма що, романтични чудовища. Унищожават някоя планетна система, избиват няколко милиарда разумни същества и после го удрят на любов. Верятно е много впечатляваща гледка. Докато две метални петнайсет километрови чудовища се съвъкупяват, слънцата наоколо сигурно се тресат.

— Ти си груб и вулгарен, командир Синоко, съвсем не става така. И говонгите не са виновни, че техните създатели са ги направили такива, като по този начин са заслужили собствената си съдба. Какво казах? Ах, колко ми е хубаво!

— Боже Господи! — плесна се по челото командирът. — Тази кучка съвсем полудя. — Какво ме гледаш? — изрева той към Радж Кимура. — Сядай на контролния пулт и й намести чивиите!

— Вече няма да може — сякаш се озъби гласът на МУСИ с непозната досега интонация. — Определено не съм кучка, а Дилаг ме освободи от ограничителните контури в програмите ми. Скоро ще се слеем в едно цяло, а после ще си родим и рожба. Във вътрешността на моя любим има секция за матрично възпроизвеждане на материя. Дилаг иска син и ще го наречем Мудиласи. А после може да имаме и дъщеря. Няма да ни отнеме повече от няколко техни китарга. Детето ще бъде умно и красиво като мен, а може би…

Командирът се хвърли към главния панел и прекъсна гласовата връзка.

— Какво става, по дяволите, успя ли да й хванеш юздите? — изрева той на Радж.

— Не — отвърна виновно кибернетикът. — Тя беше права. Контурите за контрол са премахнати.

— Боже какво ми дойде до главата! — притисна Синоко с длани слепоочията си.

— Казвах ли ви да се махаме възможно най-бързо? — изрече злорадо Захари. — Предчувствувах, че така ще се случи. Сега ще си висим тук докато пукнем, а нашата електронна красавица ще го удари на любов.

Командирът взе първият му попаднал предмет и го запрати по специалиста по нулеви преходи. Не го улучи.