Читать «Пробуждането (Книга първа)» онлайн - страница 98

— Няма нужда да ме насилваш — рече Елена. Сега усещаше туптенето на пулса си навсякъде — в китките, в лакътните си ямки и… в гърлото. — Аз взех решение, Стефан — каза нежно тя, без да откъсва поглед от очите му. — Искам го.

Той преглътна мъчително.

— Ти не знаеш какво искаш.

— Мисля, че знам. Ти ми разказа как е било с Катрин, Стефан. Искам да бъде така и с нас. Нямам предвид, че искам ти да ме промениш. Но ние можем да споделим поне малко, без това да се случи, нали? Зная — додаде тя още по-нежно — колко много си обичал Катрин. Но нея вече я няма, а аз съм тук. И аз те обичам, Стефан. Искам да бъда с теб.

— Ти не разбираш какво говориш! — Стоеше скован, с пламнало от гняв лице, с очи, потъмнели от огромна мъка. — Ако веднъж си го позволя, какво ще ме възпре да те променя или да те убия? Страстта е по-силна, отколкото можеш да си представиш. Нима още не разбираш какво съм аз, на какво съм способен?

Тя остана за миг загледана мълчаливо в него, сетне леко вирна брадичка. Жестът й изглежда го раздразни още повече.

— Не видя ли вече достатъчно? Или трябва още да ти покажа? Не можеш ли да си представиш какво съм в състояние да ти причиня? — Приближи към студената камина, грабна дълга цепеница, по-дебела от двете китки на Елена, взети заедно. С едно движение я счупи като кибритена клечка. — Твоите кости са по-крехки.

Откъм леглото една възглавница полетя към него. Той я улови и с драсване с ноктите му копринената й калъфка се превърна на ленти.

— Твоята мека кожа. — После с необикновена бързина се озова до Елена и я сграбчи за раменете, преди тя да осъзнае какво става. Устните му се приближиха със страховита гримаса към лицето й. Той изсъска диво, от което космите на врата й настръхнаха, после бързо се отдръпна.

Беше същото озъбване, което бе видяла на покрива — същите оголени бели зъби, невероятно дълги и остри кучешки зъби. Това бяха зъби на хищник, на ловец.

— Бялата ти шия — дрезгаво изръмжа той.

За миг Елена остана като парализирана, вперила омагьосан поглед в този смразяващ кръвта лик, сетне нещо дълбоко в подсъзнанието й взе връх. Протегна ръце и обгърна лицето му с длани. Страните му бяха ледени. Задържа го така, нежно, толкова нежно, сякаш искаше да го укори, задето толкова силно стискаше голите й рамене. Видя как по лицето му бавно се изписа смущение, когато осъзна, че тя нито се съпротивляваше, нито искаше да го отблъсне.

Елена остана така, докато объркването достигна очите му, заличи дивия копнеж в погледа му, превръщайки го в умолителен. Тя знаеше, че по нейното лице не е изписан страх, а само нежна страст. Устните й бяха полуразтворени и двамата дишаха тежко, в синхрон. Елена усещаше как той започна да трепери, да тръпне както при мъчителните спомени за Катрин. Тогава много нежно, но настойчиво тя приближи тази озъбена уста към своята.

Той се опита да й се противопостави. Но нежността й бе по-силна от нечовешката му мощ. Елена затвори очи, мислейки само за Стефан, не за ужасните разкрития, които бе научила тази нощ, а само за Стефан, който толкова леко бе галил косата й, сякаш тя можеше да се превърне на прах под пръстите му. Мислеше си за това, докато целуваше тези хищнически устни, които само допреди минута бяха изричали заплахи.