Читать «Пробуждането (Книга първа)» онлайн - страница 101

— А ти ще знаеш, така ли?

Деймън отпусна ръце и по устните му отново пропълзя усмивка.

— О, да.

Стефан изпита желание да се нахвърли отгоре му, да изтрие тази красива арогантна усмивка, да разкъса гръкляна на брат си.

— Ти си прав за едно — изрече с трудно овладян глас. — Тя е силна. Достатъчно силна, за да се пребори с теб. А сега, когато знае какъв си, ще го направи. Всичко, което Елена изпитва към теб в момента, е единствено отвращение.

Деймън повдигна вежди.

— Така ли? Е, ще видим. Може би твоята невинна девица ще открие, че мракът е по-притегателен за нея от бледия здрач. Аз поне признавам своята природа. Но се тревожа за теб, малки братко. Изглеждаш слаб и недохранен. А тя е доста голямо предизвикателство, нали?

Убий го, шепнеше настоятелно един глас в главата на Стефан. Убий го, прекърши врата му, разкъсай гърлото му на кървави части. Но знаеше, че брат му е добре заситен тази нощ. Тъмната аура на Деймън бе силна, пулсираща и почти сияеща от жизнената мощ, която бе изсмукал.

— Да, пих много — продължи мило Деймън, сякаш прочел мислите на Стефан. Въздъхна и прокара със задоволство език по устните си. — Той беше дребен, но пълен с изненадващо много живителни сокове. Е, не беше толкова хубав като Елена и определено не миришеше толкова хубаво. Но усещането да изпиташ нов прилив на кръв бе изключително вълнуващо. — Издиша шумно, оттласна се от дървото и се огледа. Стефан си спомняше тези грациозни движения, контролираните и точни жестове. Изминалите векове само бяха усъвършенствали вродената изисканост на Деймън.

— Изпълнен съм с желание да направя това — продължи Деймън и пристъпи към младото дърво, издигащо се наблизо. То бе високо почти колкото него и когато го хвана с ръка пръстите му не се срещнаха. Стефан видя как брат му пое рязко дъх и мускулите му се напрегнаха под тъмната риза. В следващия миг дървото бе изтръгнато от земята и корените му увиснаха във въздуха. Стефан усети натрапливата миризма на влажна пръст.

— Не ми харесваше да стои тук — рече Деймън и го вдигна, доколкото му позволяваха преплетените корени. Усмихна се чаровно. — Освен това изпитах желание да го направя.

Въздухът затрептя и Деймън изчезна. Стефан се огледа наоколо, но не видя и следа от него.

— Тук горе, братко. — Гласът се разнесе над главата му и когато погледна нагоре, Стефан видя Деймън, кацнал на един от стърчащите клони на дъба. Разнесе се шум на листа и той отново изчезна.

— Тук съм, братко. — Стефан се извъртя рязко от потупването по рамото му, но не видя нищо зад себе си. — Точно тук съм, братко. — Отново се извърна. — Не, опитай тук. — Вбесен, Стефан се обърна, опитвайки се да хване Деймън. Но пръстите му сграбчиха само въздух.

Тук, Стефан.

Този път гласът прозвуча в главата му, а Силата му го разтърси из основи. Струваше му огромно усилие да овладее мислите си. Бавно се извърна още веднъж, за да види Деймън, застанал както в началото, облегнат на ствола на вековния дъб.