Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 9

Но не и Дуумхамър. Той бе отказал да ги последва, проправяйки свой собствен път с безумна страст, която се равняваше единствено на верността към народа му. Очевидно бе прозрял какво се случва зад кулисите, бе осъзнал покварата. И когато е видял достатъчно, и повече не е можел да търпи, просто е действал. Явно Дуумхамър внимателно е подбрал точния момент. Докато Гул’дан не е можел да му се пречка, Блекхенд е станал уязвим. Не е ясно как е разбрал къде се събират членовете на Съвета в сянка, но явно ги е открил и е успял да елиминира повечето от тях. Но е оставил Гул’дан, Чо’гал и кой знае още кого. И сега стоеше пред вещера, вдигнал чук и готов да го унищожи.

— Почакай! — извика Гул’дан, вдигайки инстинктивно двете си ръце в опит да предпази лицето си от удар. — Моля те, умолявам те!

Дуумхамър се спря.

— Ти, великият Гул’дан, се молиш? Много добре, куче, моли се! Моли се за живота си!

Воинът не свали чука си, но не го и стовари върху него. Поне още не.

— Аз…

Гул’дан го мразеше. Мразеше го с такава страст, каквато досега не бе изпитвал. Но знаеше какво трябва да направи. Дуумхамър също го мразеше, заради смъртта на стария си другар Дуротан и превръщането на орките от мирни ловци в яростни воини. При най-малкия порив този чук можеше да се стовари върху главата му и да се покрие с кръвта, мозъка и косата му. Той не можеше да го позволи.

— Прекланям се пред мощта ти, Оргрим Дуумхамър — най-накрая успя да продължи той, изричайки всяка дума силно и ясно, за да го чуят всички наоколо. — Признавам те за Военачалник на Ордата и ти се заклевам във вярност. Ще ти се подчинявам във всичко.

Дуумхамър изръмжа.

— Досега не си показвал подчинение — отбеляза остро той. — Защо да вярвам, че си способен да го правиш сега?

— Защото се нуждаеш от мен — отвърна Гул’дан и изправи глава, за да срещне погледа на господаря си. — Унищожил си Съвета в сянка, да, и си поел властта над Ордата. Така да бъде. Блекхенд не беше достатъчно силен, за да ни води сам. Но ти си и затова нямаш нужда от Съвет — уорлокът облиза устни. — Но имаш нужда от уорлоците. Имаш нужда от магията ни, защото човеците владеят своя магия и без нас ще бъдете победени.

Той поклати глава.

— А са останали твърде малко уорлоци. Само аз, Чо’гал и шепа новаци. Прекалено съм ценен, за да ме убиеш само заради нуждата си от мъст.

Дуумхамър се озъби, но свали чука си. Известно време мълча и просто се взира в Гул’дан, а сивите му очи бяха изпълнени с омраза. Но накрая кимна.

— Това е така — призна той, макар че се наложи да прояви неистов самоконтрол, за да го направи. — И аз ще поставя нуждите на Ордата пред своите.