Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 21

— Не знам — отвърна Лотар. — Досега не сме виждали кораби, но все пак допреди миналата година не бяхме виждали и Ордата.

Той се намръщи.

— И ако преди не са имали кораби, сега определено имат — опустошиха цялото крайбрежие и, въпреки че потопиха много кораби, други просто изчезнаха.

— Явно можем да предположим, че разполагат с възможност да прекосят океана.

Праудмуър не изглеждаше изненадан от това и Кадгар предположи, че адмиралът вече се е подготвил за най-лошото.

— Може да плават насам дори в този момент.

— Може да се придвижват и по суша — изръмжа Тролбейн. — Да не забравяме това.

— Да, така е — съгласи се Лотар. — Първо ги засякохме на изток около Блатото на скръбта, а след това са прекосили цял Азерот, за да стигнат до Стормуинд. Ако се насочат на север, могат да прекосят Горящите степи и планините и да се появят от южната страна на Лордерон.

— От юг? — възкликна Ген Греймейн. — Няма да преминат през нас! Ще разбия всеки опит за нахлуване на южния ми бряг!

— Не разбирате — Лотар изглеждаше и звучеше изтощен. — Не сте ги виждали, тяхната численост и мощ трудно могат да се опишат. И сега ви казвам, че не можете да се изправите срещу тях сами.

Той се обърна към събралите се владетели, а по лицето му се изписа едновременно гордост и скръб.

— Армиите на Стормуинд бяха велики — продължи спокойно той. — Воините ми бяха силни и опитни. И преди се бяхме били с орки и успявахме да ги победим. Но това са били само челните отряди. Пред Ордата ние стояхме като объркани деца, като старци, като житни стръкове… — гласът му беше равен, а думите му носеха печална увереност. — Те ще пометат планините, земите и вас самите.

— Какво предлагате да направим тогава? — попита Архиепископ Фейол, а спокойният му глас смекчи напрежението, което Кадгар усети, че се заражда.

Никой не обича да бъде наричан глупак, особено крал и особено пред равнопоставените си.

— Трябва да се обединим — настоя Лотар. — Никой от вас не може да се справи с тях самостоятелно. Но всички заедно… може и да успеем.

— Казвате, че ни грози опасност и не оспорвам думите ви — заяви Перинолд, а мекият му глас се разнесе до останалите крале. — И казвате, че трябва да се обединим, за да премахнем тази опасност. Но все пак се чудя дали сте опитвали други методи, за да се справите с проблема? Със сигурност тези… орки… са разумни същества? Сигурно преследват някаква цел? Може би ще можем да преговаряме с тях?

Лотар поклати глава, помръкналото му изражение показваше колко глупаво бе прозвучало това предложение.

— Те искат този свят, нашия свят — отговори бавно той, сякаш говореше на дете. — И няма да се задоволят с по-малко. Ние изпращахме вестоносци, официални пратеници, посланици.

Той се усмихна… мрачна, мъчителна усмивка.

— Повечето от тях се върнаха на парчета. Поне тези, които се върнаха.

Кадгар забеляза, че някои от кралете започнаха да шушукат помежду си и от тона им заподозря, че все още не осъзнават опасността, пред която са изправени. Той въздъхна и започна да пристъпва напред, чудейки се дали биха го послушали по-добре, отколкото Лотар. И все пак трябваше да опита. За щастие още някой беше пристъпил напред и, макар че той също носеше роба вместо броня, фигурата му изразяваше повече авторитет.