Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 17

Така замислен, той потърси един от лейтенантите си и най-накрая го откри в някогашна тържествена зала, където пируваше с каквото ядене и пиене бе открил.

— Зулухед!

Оркският шаман вдигна очи, когато Дуумхамър изкрещя името му, бързо се изправи и захвърли бокала и чинията пред себе си. Макар да беше стар, слаб и съсухрен, под проскубаните му сиви плитки все още проблясваха остри червено-кафяви очи.

— Дуумхамър.

За разлика от Гул’дан, Зулухед не хленчеше и не се кланяше, и Дуумхамър го уважаваше за това. Но пък той бе водач по право — вожд на клана Драгънмоу. Освен това беше и шаман, и то единственият шаман, който бе дошъл с Ордата. И точно тези негови способности представляваха особен интерес за Дуумхамър.

— Как върви работата?

Дуумхамър не си губеше времето в любезности, макар че прие бокала, който му бе поднесен. Виното наистина беше добро, а следите от човешка кръв в него само допълваха приятния вкус.

— Все същото — отвърна вождът на Драгънмоу, а по лицето му се четеше пълно отвращение.

Преди месеци Зулухед беше споделил с Дуумхамър странните видения, които го измъчваха. Видения за една определена планинска верига и огромното богатство, което се намира дълбоко под нея… богатство на сила. Дуумхамър уважаваше стария вожд и помнеше силата на виденията на шаманите в родния си свят. Той бе приел молбата на Зулухед да поведе клана си в търсене на тази планина и богатството, което крие. Отне им седмици, но най-накрая кланът Драгънмоу беше успял да открие дълбока пещера, а в нея — странен обект… златен диск, който нарекоха Демонична душа. Въпреки че Дуумхамър не беше виждал артефакта с очите си, Зулухед го беше уверил, че е на огромна възраст и излъчва невероятна енергия. За съжаление, се оказа твърде трудно да се сдобият със силата, която съдържа.

— Увери ме, че можеш да задействаш силата — напомни му Дуумхамър, захвърляйки празната чаша настрани. Бокалът се удари в далечната стена и издрънча глухо.

— И ще го направя — потвърди Зулухед. — Демонична душа съдържа невероятни ресурси, достатъчно мощ, с която да сринем цяла планина или да разкъсаме небето!

После се намръщи.

— Но засега не се поддава на магията ми.

Той поклати глава.

— Но ще открия ключа! Сигурен съм! Видях го в сънищата си! И когато се доберем до силата, ще можем да поробим всеки, когото пожелаем! И с тези роби ще завладеем небесата и ще залеем с огън всеки, който ни се противопостави!

— Чудесно!

Дуумхамър потупа шамана по рамото. От време на време се притесняваше от фанатизма му, особено след като започна да му се струва, че Зулухед не живее изцяло в този свят, но не се съмняваше във верността му. Точно затова подкрепи молбата на стария орк, а отхвърли искането на Гул’дан за подобно, базирано на видение търсене на сила. Дуумхамър знаеше, че каквото и да се случи, Зулухед не би се обърнал срещу него или народа си. И, ако тази Демонична душа можеше да изпълни половината от това, което Зулухед обещаваше, ако видението на шамана се превърнеше в реалност, Ордата със сигурност щеше да получи огромно надмощие.