Читать «Приливи на Мрака» онлайн - страница 15

Споменът за това го караше да се усмихва. Малцина орки знаеха за съществуването на Съвета, а още по-малко знаеха кои са членовете му и къде се помещава. Но Дуумхамър бе съумял да се обърне към правилния информатор. Полуорката Гарона бе измъчвана, докато накрая призна къде се събира Съвета — без съмнение неоркската й кръв я правеше по-слаба, за да издържи на мъченията. Израженията на уорлоците, когато той нахлу и прекъсна срещата им, бяха безценни. И станаха още по-безценни, когато той продължи напред и започна да ги избива един по един. В онзи ден Дуумхамър разби властта на Съвета в сянка. Той нямаше да позволи да бъде манипулиран като Блекхенд. Сам щеше да избира битките си, сам щеше да прави планове, но не за да увеличи нечия власт, а за да осигури оцеляването на хората си.

Дуумхамър забеляза две фигури да вървят към него по широката окървавена улица. Сякаш ги бе призовал с мислите си. Единият беше по-нисък от средното за орк, а другият бе по-висок и със странна форма. Дуумхамър моментално ги позна и устните му се извиха покрай бивниците му в злорада усмивка.

— Изпълни ли задачата си? — извика той, когато Гул’дан и протежето му Чо’гал се приближиха.

Той не изпускаше от очи уорлока, удостоявайки с много кратък остър поглед тромавия му подчинен. Както повечето орки, Дуумхамър цял живот се беше бил с огри. Той бе отвратен, когато Блекхенд сключи съюз с чудовищните създания, макар и да признаваше ползата им в битка. Но така или иначе, нито ги харесваше, нито им вярваше. А Чо’гал бе по-ужасен от повечето. Той бе от онази рядка порода двуглави огри, които притежаваха повече разум от дивите си братя. Чо’гал бе магьосник по призвание и самата идея да бъде предоставена подобна мощ на огър изпълваше Дуумхамър с ужас. Освен това Чо’гал бе получил властта над клана Туайлайт Хамър и показваше фанатизма, присъщ на орките, които го следваха. Това правеше двуглавото същество още по-опасно. Дуумхамър нямаше да допусне да разкрие опасенията си, но винаги държеше здраво чука си в присъствието на огъра-магьосник.

— Още не съм, велики Дуумхамър — отвърна Гул’дан, когато спря до него.

Уорлокът изглеждаше залинял, но като цяло добре, като се има предвид, че бе прекарал в сън няколко месеца.

— Но поне успях да се отърся от всички ефекти на дългия си сън. И нося страхотни новини, които получих в това състояние.

— Така ли? Сънят ти те е дарил с мъдрост?

— Показа ми пътя към невероятна сила — призна Гул’дан, а бистрите му очи бяха изпълнени с алчност.

Но Дуумхамър знаеше, че това не е обикновена алчност, не и за женска, за хубава храна или богатство. Гул’дан мислеше единствено за сила и бе готов да направи всичко, за да я получи. Действията му в родния им свят бяха ясно свидетелство за това.

— Сила за теб или за Ордата? — попита Дуумхамър.

— И за двете — отвърна уорлокът. Гласът му се снижи до лукав шепот. — Видях място, неописуемо древно, по-старо дори от свещената планина в родината ни. То се намира дълбоко под вълните и в него се намира сила, която може да преобрази този свят. Можем да я получим и никой няма да може да ни се опълчи!