Читать «Призрак V» онлайн - страница 2

Робърт Шекли

— Сигурно сте чували за нея. В официалния каталог е записана под номер RYC-V. Но всички й викат Призрак V.

Грегър вдигна вежди. „Призрак“ е доста странно име за планета, но беше чувал и по-невероятни. В края на краищата новите планети трябва да се наименоват. В обсега на звездолетите се намират безброй светила, с още по-неизброимо число планети. Доста от тях бяха заселени или годни за колонизиране. Много хора от цивилизованите сектори се стремят към такива светове. Религиозни секти, политически малцинства, философски общности и най-обикновени пионери се опитват да започнат нов живот.

— Не се сещам — призна Грегър.

Фърнграум се размърда на стола.

— Трябваше да послушам жена си. Ама аз не — ще влизам в големия бизнес. Платих за Призрака десет пъти повече от обичайните си цени, а сега парите, вложени там, са мъртъв капитал.

— Какво не й е наред на тая планета?

— Сякаш там се е настанила нечиста сила — изтърси Фърнграум.

Както се оказа, веднага след приключването на радиолокационните изследвания, Фърнграум дал планетата под аренда на фермерска кооперация от Дижон VI. На Призрак V кацнал осемчленен разузнавателен отряд. Същият ден започнали да пристигат съобщения за духове, вампири, демони и тем подобни враждебни призрачни сили. Когато пристигнал спасителният кораб, вече нямало нито един жив разузнавач. Аутопсията дала заключение, че раните може да са предизвикани от всичко, дори от духове, демони или вампири, ако такива съществуват.

Фърнграум бил арестуван и му се наложило да плати солидна глоба за недобросъвестна адаптация на планетата. Фермерите разтрогнали договора. Фърнграум се изхитрил и предоставил планетата на слънцепоклонници от Опал II.

Те проявили извънредна предпазливост. Изпратили необходимото оборудване, но само с трима членове на сектата, които имали за задача да разузнаят обстановката. Те построили лагер, разопаковали оборудването и провъзгласили планетата за истинския Рай. Предали на Опал II да идват по-скоро и… в този момент се чул сърцераздирателен вопъл. След което настъпила тишина.

На Призрак V долетял патрулен кораб, за пет минути екипажът погребал трите тела и моментално се отправил в открития космос.

— Това ме довърши — продължаваше да разказва Фърнграум. — Сега никой за нищо на света не се приближава до планетата. Капитаните на звездолетите твърдо отказват да кацат там. А аз и до сега не знам какво става.

Той въздъхна дълбоко и погледна към Грегър.

— Ако желаете, заемете се с тази работа.

Грегър и Арнолд се извиниха и излязоха в антрето.

Арнолд тържествено изгука:

— Имаме си работа!

— Да бе… и то каква!

— Нали това искахме — нещо по-трудно. Ако счупим тоя костелив орех — край, закрепили сме се на изходни позиции. Да не говорим, че ни се полага процент от печалбата при експлоатация на Призрака.

— Забравяш едно нещо — на планетата ще отида аз. Твоята работа е проста — седиш си тук и осмисляш готовата информация.

— Ама нали така сме се договорили — напомни Арнолд. — Аз се занимавам с научно-изследователската работа, а ти се справяш с практическите неприятности. Забрави ли?