Читать «Призрак V» онлайн - страница 6

— Какво съвпада, бе? Какво става тука?

— Първо направи това, за което ще те помоля. Трябва сам да се убедя.

Спазвайки инструкциите на Арнолд, Грегър разопакова лабораторното оборудване. Извади всевъзможни епруветки, колби и реактиви. Смесва, налива и прелива точно както му беше заповядано. Накрая сложи сместа над огъня.

— Готово — каза той и се върна при апарата. — Ще ми обясниш ли сега какво става тук?

— Ама разбира се. Успях да открия в опалианския речник твоя „тхаклит“. Думата означава „многозъб призрак“. Слънцепоклонниците са родом от Опал II. Нещо да ти говори това?

— Погубил ги е роден призрак — ехидно отговори Грегър. — Превърнал се е на заек и е пристигнал с техния кораб. Сигурно над тях е тегнело проклятие и…

— Успокой се бе, човек! — прекъсна го Арнолд. — Призраците нямат нищо общо. Разтворът завря ли?

— Още не.

— Да ми кажеш като заври. Сега да се върнем към живите дрехи. Напомнят ли ти нещо?

Грегър се замисли.

— Май нещо от детството… Глупости, и врабчетата ще ми се смеят.

— Давай, давай, казвай — настояваше Арнолд.

— Като малък избягвах да си оставям дрехите на облегалката на стола. В тъмното винаги имах чувството, че там седи я друг човек, я дракон, я нещо такова. Сигурно всяко дете има подобни страхове. Но с това не може да се обясни…

— Може, може, и още как! Спомни си сега за Хващача на Гърла.

— Какво още да си спомням?

— Нали ти го измисли! Забравил ли си? Бяхме на по осем-девет години — аз, ти и Джими Флин. Измислихме най-гадното чудовище, което можехме да си представим. То си беше наше, персонално. Искаше да изяде само мене, тебе и Джими, при това непременно с шоколад за гарнитура. Обаче имаше право да ни хапне само на първо число от месеца — тогава ни пишеха оценките в училище. От него можехме да се избавим по един единствен начин — като произнесем вълшебната думичка.

Сега Грегър действително си спомни. Удиви се, че всичко това се е изтрило безследно от съзнанието му. Колко нощи не беше спал в очакване на Хващача! В сравнение с тези страхове лошите оценки бяха просто смехория.

— Кипи ли разтворът? — осведоми се Арнолд.

Грегър послушно погледна към колбата.

— Да.

— Какъв е на цвят?

— Синьо-зелен. По-скоро син.

— Правилно. Можеш да го излееш. Трябва да се проведат още няколко опита, но в общи линии решихме проблема.

— Как така? Що не вземеш да ми обясниш най-после?

— Много е просто. На планетата няма животни. Привидения също няма. Поне толкова могъщи, че да избият отряд въоръжени хора. Мисълта за халюцинации идва от само себе си. Затова се заех да разбера, какво ги предизвиква. Оказа се, че има много вещества с подобно действие. Покрай земните наркотици в „Каталог на извънземните редки съединения“ преброих над десет газа, предизвикващи халюцинации. Има и стимулиращи, и депресиращи. Вдъхваш — и вече се чувстваш гений, червей или орел. По твоето описание излиза, че там има газ, който в каталога фигурира под името Лонгстед-42. Тежък, прозрачен газ, без мирис, физиологически безвреден. Стимулира въображението.

— Значи според теб съм жертва на халюцинации? — възмути се Грегър. — Уверявам те, че…