Читать «Призрак V» онлайн

Робърт Шекли

Призрак V

Грегър се промъкна до шпионката.

— Чете табелката — оповести той.

— Мръдни и аз да погледна — не издържа Арнолд.

Грегър избута колегата си да не му пречи.

— Сега ще почука… не, премисли. Тръгва си.

Арнолд се върна при бюрото и се зае с поредния пасианс. Продълговатата скулеста физиономия на Грегър продължаваше да стърчи пред вратата.

Шпионката монтираха сами, просто от скука. Три месеца след като с равни вноски основаха фирмата „ААА-ОПС“ — Астронавтска антиентропийна агенция за опазване на природната среда, те все още нямаха нито една поръчка, въпреки че в телефонния указател фирмените инициали се мъдреха на първо място. Глобалните промени на природната среда беше стар, добър и доходоносен бизнес, напълно монополизиран от две крупни корпорации. Това обстоятелство сковаваше дейността на новата малка фирма, възглавявана от двама млади люде. Съдружниците притежаваха зашеметяващи идеи и доста голямо количество неизплатено лабораторно оборудване.

— Връща се — прошепна Грегър. — Хайде, дай си вид на важна птица, която се чуди коя поръчка да приеме.

Арнолд набута картите в чекмеджето на бюрото. Тъкмо закопчаваше последното копче на бялата лабораторна престилка, когато на вратата се почука.

Посетителят се оказа плешив дребосък, с много изморен вид. Огледа колегите със съмнение и попита:

— Значи променяте природната среда на планети, а?

— Да, сър — Грегър отмести настрана купчина листове и пое влажната ръка на посетителя. — Аз съм Ричард Грегър. А това е колегата ми, доктор Франк Арнолд.

Издокаран с бяла престилка и тъмни очила с рогови рамки, Арнолд разсеяно кимна и се зае да разглежда срещу светлината разни отдавна утаени проби.

— Моля седнете, мистър…

— Фърнграум.

— Мистър Фърнграум. Надявам се, че можем да ви помогнем, независимо от сложността на поръчката. Осъществяваме контрол върху флората и фауната, прочистване на атмосферата, кондициониране на водни източници, стерилизиране на почвата, регулиране на вулканичната активност и земетресенията — с една дума, можем да направим планетата годна за заселване.

Фърнграум все още ги оглеждаше с подчертано съмнение.

— Ще бъда откровен. Попадна ми много сложна планета.

— Ние сме специалисти по сложните планети — самоуверено заяви Грегър.

— Работя като агент по продажба на недвижимо имущество — поясни гостът. — Знаете как става — днес купиш планета, утре я продадеш, всички са доволни и за всеки има по нещо. Обикновено се занимавам с чисто нови планети, като оставям купувачите сами да се оправят с климата и природата. Но преди няколко месеца случайно ми попадна по-особена. Успях да я измъкна под носа на конкурентите.

Фърнграум изтри потта от челото си и продължи без ентусиазъм:

— Прекрасно местенце. Средногодишната температура е двадесет и пет градуса над нулата. Планински терен, но с плодородна почва. Водопади, дъги и такива разни красоти. Освен това няма никакви животни.

— Идеално — одобри Грегър. — А микроби намират ли се?

— Няма от опасните.

— Тогава защо не сте доволен от планетата?

Фърнграум се засуети. Накрая каза: