Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1171

Робин Хобб

Мислех дали да не го накарам да издигне статуя в моя чест, но реших, че това ще е прекалено. Фанатичната преданост, която му бях внушил, щеше да е моят най-добър паметник. Докато Славен беше жив, кралица Кетрикен и детето й нямаше да имат по-верен поданик.

Разбира се, скоро всички чуха за трагичната и странна смърт на принц Славен. Бясното същество, което една нощ го убило в леглото му, оставило кървави следи не само по завивките, но и в цялата спалня, сякаш ликувало от подвига си. Разправяха, че това бил изключително голям плъх, който някак си дошъл с него чак от Трейдфорд. Това смути всички обитатели на замъка. Кралицата заповяда да доведат плъходави и да претърсят всички стаи, ала напразно. Звярът така и не бе хванат и убит. Някои казват, че тъкмо затова в продължение на месеци след злощастния случай лорд Сенч рядко излизал от покоите си без домашния си пор.

41

Писарят

Всъщност претопяването не беше откритие на пиратите с алените кораби. На него ги бяхме научили ние по времето на крал Мъдрост. Докато отмъщавали за нас на Външните острови, Праотците много пъти прелитали над тази страна. Мнозина островитяни били погълнати, ала много други толкова често попадали под сенките на драконите, че изгубили паметта и чувствата си и станали чужди за собствените си близки. Това била мъката, която гризяла този народ. И алените кораби не бяха дошли в Шестте херцогства да се бият за земя и богатства. А за мъст. Да ни върнат онова, което в дните на техните прапрабаби им бяхме причинили ние.

Онова, което знае един народ, може да открие и друг. Те също имаха учени и мъдреци, въпреки че Шестте херцогства ги презираха като варвари. И бяха проучили споменаванията за дракони във всички древни свитъци, които бяха успели да открият. Макар че няма абсолютни доказателства, струва ми се, че в дните преди алените кораби да заплашат нашите брегове някои преписи на свитъци, събирани от главните учители в Бък, може да са били продавани на островитянски търговци. И когато бавното движение на ледниците оголило на собствените им брегове дракон, издялан от черен камък, и още късове от същия вид скала, техните мъдреци съчетали познанията си с неутолимата жажда за мъст на някой си Кебал Роубред. Те решили да създадат свои дракони и да стоварят върху Шестте херцогства същите опустошения, каквито някога сполетели тях.

Само един Бял кораб бе изхвърлен на брега от Праотците по време на прочистването на Бък. Драконите погълнаха целия му екипаж до последния човек. В трюма му откриха огромни блокове лъскав черен камък. Според мен в тях са били заключени откраднатите чувства на претопените от народа на Шестте херцогства. Проучванията на островитянските учени ги бяха навели на заключението, че ако е достатъчно пропит с жизнена сила, камъкът може да бъде превърнат в дракони, които да им служат. Тръпки ме побиват, когато си мисля колко са били близо до истината.

Цикли, както веднъж ми беше казал шутът. Островитяните нападнали нашия бряг, затова крал Мъдрост довел Праотците да ги отблъснат. И Праотците претопили мнозина островитяни с Умение, защото често прелитали над техните колиби. След много поколения те се върнаха, за да нападат нашите брегове и да претопяват народа ни. Затова крал Искрен отиде да събуди Праотците и те отблъснаха пиратите. И ги претопиха. Чудя се дали омразата пак ще продължи да гнои, докато…