Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1169

— Праотец. — И хвърли шлема и копието и се втурна да прегърне Кетрикен, като викаше: — Праотец! Знаех си, знаех си, знаех си, че ще се завърнат! — И започна да раздава заповеди, които включваха всичко — от гореща вана за кралицата до подготовка за атака. Но в паметта ми завинаги ще остане моментът, когато се обърна, тропна с крак на дракона Искрен и му каза по-скоро да прогони онези проклети кораби от пристанището.

Лейди Търпение Бъкипска беше свикнала бързо да й се подчиняват.

Искрен се издигна и както винаги, отиде на бойното поле. Сам. Най-после бе изпълнил желанието си да се изправи срещу враговете си, не с Умението, а в плът и кръв. С първото му прелитане над корабите опашката му разцепи два от тях. Нямаше намерение да позволи на никой да му избяга. Когато пристигнаха шутът и девойката и другите дракони в бъкското пристанище не бе останал нито един ален кораб. Те се включиха в лова сред развалините на града и привечер по стръмните улици вече нямаше пирати. Защитниците на замъка се заизсипваха в града, за да избухнат в сълзи при вида на опустошенията, да, но и за да се удивят на Праотците, които се бяха върнали, за да ги спасят. Въпреки броя на драконите Искрен бе онзи, когото най-ясно ще запомни народът на Бък. Не че народът си спомня нещо ясно, когато отгоре му прелитат дракони и хвърлят сенките си по земята. И все пак той е драконът на всички гоблени, изобразяващи „Прочистването на Бък“.

За Крайбрежните херцогства това беше лято на дракони. Видях всичко или поне толкова, колкото можех насън. Когато бях буден, го усещах като тътен на гръмотевица в далечината. Разбрах, когато Искрен поведе драконите на север, за да пречистят Бък, Беърнс и дори Вътрешните острови от алените кораби и пиратите. Видях битката при Рипълкип и завръщането на Вяра, херцогинята на Беърнс, в родния й замък. Девойката върху дракона и шутът отлетяха на юг по крайбрежието на Рипон и Шоукс, за да прогонят пиратите от твърдините им на островите. Не зная как Искрен ги е убедил да се хранят само с пирати, но това беше факт. Народът на Шестте херцогства не се боеше от тях. Децата тичешком напускаха колиби и хижи и сочеха нагоре към възхитителните създания. Когато, временно заситени, драконите спяха по бреговете и пасищата, хората безстрашно се приближаваха, за да ги докоснат. И навсякъде, където пиратите бяха установили твърдините си, драконите се хранеха до насита.

Лятото свърши и дойде есента, за да скъси дните и да обещае идването на бурите. Докато ние с вълка обмисляхме къде да се подслоним през зимата, аз сънувах полетите на драконите над земи, които никога не бях виждал. Студена вода кипеше край тези сурови брегове, лед сковаваше тесните заливи. „Външните острови“ — мислех си. Искрен винаги бе копнял да отнесе войната по техните брегове и го беше направил. Като по времето на крал Мъдрост.

Беше зима и снеговете покриваха по-високите склонове на Планините, но не и долината с горещите извори, когато драконите най-после прелетяха над нас. Излязох на прага на колибата си, за да ги видя. Нощни очи зави. Светът за миг угасна и аз изгубих всичко, освен най-смътен спомен за тях. Не можех да кажа дали ги водеше Искрен. Знаех само, че мирът в Шестте херцогства е възстановен и че алените кораби никога няма да се приближат до нашите брегове. Надявах се, че драконите спокойно ще спят в Каменния парк. Върнах се в колибата, за да завъртя шиша с печащия се на огъня заек. Чакаше ни дълга зима.