Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1068

— Нали каза, че тази билка не била полезна.

— Не е — напрегнато потвърди старицата. — За умели. Но може да даде на шута закрилата, която той не е способен да си осигури. Те пак ще опитат, не се съмнявам. Ако успеят да проникнат в него дори за миг, ще го използват, за да те намерят. Това е стар номер!

— За който никога не съм чувал — отбелязах аз и й подадох торбичката със самодивско биле. Тя изсипа малко в една чаша и го заля с вряща вода. След това спокойно прибра билките в своята раница. Това очевидно не бе грешка и аз реших, че няма смисъл да си ги искам.

— Откъде знаеш толкова много за Умението — попита шутът. Започваше да идва на себе си.

— Може да съм го научила от слушане, а не от постоянно задаване на въпроси — озъби му се Кетъл. — А сега изпий този чай — заповяда тя, като че ли смяташе разговора за приключен. Ако не бях толкова загрижен, щеше да ми е смешно да видя шута толкова ловко надигран.

Той взе чашата, ала ме погледна.

— Какво се случи накрая? Те ме държаха, после изведнъж едновременно стана земетресение, наводнение и пожар. — Веждите му се свъсиха. — И се пръснах. Не можех да се намеря. Тогава дойде ти…

— Някой ще ми обясни ли какво става — малко остро попита Кетрикен.

Почти очаквах Кетъл да й отговори, но старицата мълчеше.

Шутът отпусна чашата с чай.

— Трудно е да се обясни, ваше величество. Все едно двама главорези да се втурнат в спалнята ви, да ви измъкнат от леглото и да започнат да ви бият, като през цялото време ви наричат с чуждо име. И когато установиха, че не съм Фиц, много ми се ядосаха. После започна земетресението и ме пуснаха. Паднах от няколко етажа височина. Метафорично, разбира се.

— Пуснаха ли те — радостно попитах аз. Мигом се обърнах към Кетъл. — Значи не са толкова хитри, колкото се опасяваше!

Старицата се намръщи.

— Нито ти си толкова умен, колкото се надявах. Пуснали ли са го? Или ги е разтърсил взривът на Умението? И в такъв случай чия е била тази сила?

— На Искрен — с внезапна увереност заявих аз. Просветлението ме обля като вълна. — Тази нощ са нападнали и Искрен! И той ги победи!

— За какво говориш? — попита Кетрикен. — Кой е нападнал моя крал? Какво знае Кетъл за другите, които са нападнали шута?

— Нищо от собствен опит, милейди, уверявам ви! — побързах да отговоря аз.

— О, я млъквай! — изсумтя старицата. — Милейди, аз притежавам опита на учен, ако щете, който се е занимавал с нещо, но не може да го прави. Откакто Пророка и Катализатора за кратко се свързаха на площада, се страхувах, че други умели могат да използват връзката им срещу тях. Но котерията или не го знае, или нещо ги е разсеяло. Може би вълната на Умението, за която говори Фиц.

— Вълната на Умението… вярваш ли, че е била дело на Искрен? — Дишането на Кетрикен внезапно се учести и лицето й поруменя.

— От никой друг не съм усещал такава сила — потвърдих аз.

— Значи е жив — тихо каза кралицата. — Жив е.

— Възможно е — кисело отвърна Кетъл. — Такъв взрив на Умение може да убие онзи, който го използва. А може и изобщо да не е бил Искрен. Може Уил и Славен неуспешно да са се опитали да нападнат Фиц.