Читать «Придворният убиец - трилогия» онлайн - страница 1015

Прозорецът на следващия етаж бе зает от гигантски витраж, изобразяващ жена и дракон, които сякаш стояха и разговаряха. Жената имаше черна коса и очи и яркочервена лента на челото. Държеше нещо в лявата си ръка, ала не можех да определя дали е оръжие, или жезъл. На шията на дракона имаше огърлица със скъпоценни камъни, ала нищо друго нито в позата, нито в поведението му не загатваше за опитомяване. Дълго гледах витража и светлината, която се процеждаше през прашните му багри. Усещах, че има някакъв смисъл, който ми убягва. Накрая се извърнах и отидох да проуча помещението.

Този етаж беше по-добре осветен от предните. Състоеше се от открита зала, доста по-малка от тази на първия етаж. Високи тесни прозорци с прозрачно стъкло се редуваха с красиви фризове, изобразяващи битки и земеделски сцени. Тяхното изящество ме привлече, но решително насочих крачките си към следващото стълбище. То не бе широко, а спирално се виеше нагоре и се надявах, че води към кулата, която бях видял отвън. Тук градските духове изглеждаха по-малобройни.

Стълбището се оказа по-дълго и стръмно, отколкото очаквах. На равни промеждутъци имаше прозорци, не по-широки от бойници. До един от тях стоеше млада жена и се взираше в града. Бледосините й очи излъчваха безнадеждност. Изглеждаше толкова истинска, че докато я заобикалях, неволно помолих за извинение. Жената не ми обърна внимание, разбира се. Отново изпитах зловещото чувство, че аз съм призракът тук. Това стълбище имаше няколко площадки с врати, но те бяха заключени, а времето тук като че ли бе било по-милостиво. Сухият въздух на по-горните етажи беше запазил дървото и метала. Зачудих се какво ли има зад тях. Лъскави съкровища? Древни знания? Разпаднали се скелети? Нито една от вратите не поддаваше и аз продължих нагоре с надеждата, че на върха на кулата няма да открия друга заключена врата.

Целият град бе загадка за мен. Призрачният живот, който кипеше в него, напълно контрастираше с абсолютната му изоставеност. Не бях забелязал следи от сражение. Единствените опустошения очевидно бяха резултат от природни явления. Минах покрай още няколко заключени врати и се зачудих дали самата Еда знае какво се крие зад тях. Никой не заключва врата, ако не очаква да се върне. Къде ли бяха отишли жителите на този град, които все още го обитаваха като призраци? Защо и кога го бяха напуснали? Дали тук бе домът на Праотците? Те ли бяха драконите от стените на сградите и витража? Някои хора обичат гатанките, но мен само ме заболя главата. Като че ли не ми стигаше гладът, който ме измъчваше от сутринта.