Читать «Прекрасната планета» онлайн - страница 3

— Не е точно така! Ние забелязахме тази планета и сами се приземихме на нея. Много добре знаехме, че в атмосферата има висока киселинност, а това е зле за космическите ни кораби. Въпреки това решихме да останем тук. Сами виждате, тази планета е прекрасна!

— Ще си имате неприятности на Земята. Можехте да се върнете и после пак да дойдете тук. Не е хубаво това, което сте направили.

— Не става така. Като напишем доклада, втори път няма да ни пуснат да дойдем на тази планета. Ще я направят курорт само за началници. Затова решихме да не се връщаме вече на Земята и да останем тук завинаги. Не сме само ние. След нас кацнаха още много космически кораби и екипажите им решиха също да останат тук.

Командирът слушаше внимателно и накрая поклати глава:

— Разбирам ви, само че на Земята много се безпокоят за изчезналите космически кораби. И нас са ни изпратили да разберем какво се е случило. Все пак аз съм длъжен да докладвам за изпълнението на задачата!

Командирът не се беше отказал от решението си да се върнат обратно.

— Командире, какво ще правим сега? — попита някой от екипажа. — Да се връщаме на кораба и да излитаме!

— Ние изяснихме причината за безследното изчезване на нашите космически кораби и сме длъжни веднага да информираме за това Земята. Но освен това сме длъжни да изследваме новооткритата планета. Аз мисля да останем тук известно време, да проучим подробно всичко и да подготвим пълен доклад.

— Командире, и аз искам да остана да ви помогна!

— И аз оставам!

— Не, невъзможно. Някой трябва да се върне на Земята и да информира за всичко, трябва да се тръгне веднага, защото ракетата скоро ще бъде разядена от киселините.

Наложи се да се тегли жребий.

— Имам чувството — каза командирът, — че всички искате да останете тук. На мене лично ми е трудно при това положение да издавам заповеди. Както реши жребият, двама от вас ще се качат на кораба и ще се върна на Земята, където ще предадат подробните информации.

Теглиха жребия и двамата, на които се падна да се върнат на Земята, унило потеглиха назад към кораба.

Измина известно време и в небето се разнесе ревът на ракетните двигатели, който скоро заглъхна в далечината.

— Потеглиха като луди. Представяте ли си какъв фурор ще бъде на Земята, като разберат за откриването на планетата на мечтите?

— Аз все пак си мисля, дали нямаше да е по-добре да не връщате кораба на Земята? — обади се някой.

Отначало обсъждаха това, дишаха въздуха, напоен с аромата на цветята, след това легнаха на меката трева да се полюбуват на небето.

Внезапно се чу вик:

— Гледайте! Нашият кораб, изглежда, вече се връща!

Онова, което се появи в небето, обаче не беше техният кораб. Личеше, че не е построен на Земята. И докато всички гледаха със затаен дъх непознатия космически кораб, странните същества, които се намираха в него, водеха приблизително следния разговор.

— Доста се посъбраха. Мисля, че са достатъчно.