Читать «Прекрасната планета» онлайн

Шиничи Хоши

Прекрасната планета

— Командире! Виждам нещо пред нас, което ми прилича на планета!

Съобщението от пункта за управление на космическия кораб развълнува десетината членове на екипажа. Техният космически кораб бе излетял от Земята със специалната задача да установи каква е причината за няколкото безследно изчезнали космически кораби, които бяха напуснали планетата преди известно време.

— Какво? Планета ли? Може би това е нишката, която води към разгадката на изчезналите ракети!

— Откога мечтаем да слезем на твърда земя! — оживи се екипажът, но командирът разгледа внимателно звездната карта, поклати глава и каза бавно:

— Странно! Изглежда, в записите за наблюденията, които са извършени досега в тази част на пространството, планетата не е отбелязана! Проверете внимателно още веднъж!

След малко до тях отново долетя гласът на дежурния:

— Няма съмнение, това е планета, само че е много малка! Затова не сме могли да я забележим.

— Това също е възможно. Приближете се и ще проверим какъв е случаят. Продължавайте непрекъснато да я следите. Незабавно информирайте, щом забележите нещо!

Космическият кораб измени малко курса си и се насочи към планетата.

— Командире! Невероятна работа! Изглежда, на планетата има и въздух, и вода. Не е изключено да има и растения.

— Така ли? Е да, тя е малка и затова е напълно възможно досега да не е била забелязана. Как не сме знаели досега, че съществува планета с такива условия за живот! Добре. Приближете се още! Може някой от безследно изчезналите кораби да е извършил принудително кацане на тази планета.

Приближиха се още повече до непознатата планета и един от космонавтите, който я наблюдаваше с телескопа от пункта за управление, изведнъж извика:

— Чудно! Има и гори, и реки, и езера! А из полетата, изглежда, е пълно с цветя!

— А няма ли нещо, което да прилича на нашите изчезнали кораби?

— Блести там нещо из горите, но дали са космически кораби, не мога да кажа със сигурност. Командире, имам чувството, че планетата е добра. Защо да не опитаме да кацнем?

Командирът обаче беше много предпазлив.

— Да речем, че се приземим на тази планета. Знаем ли какви същества живеят на нея? Имаме ли представа с какво ще ни нападнат? Добре. Бъдете готови в случай на необходимост да използуваме оръжие!

— На планетата няма никакви признаци за присъствие на живи същества.

— Ние трябва да бъдем готови дори за случаи с вероятност едно на хиляда. Искам да бъдете готови за всичко. Ясно ли е?

Изпълнявайки разпорежданията на командира си, хората от екипажа застанаха по местата си в напрегнато очакване. Корабът бавно се приземяваше, напрежението отслабваше и когато кацнаха, напълно забравиха за опасностите.

— Каква прекрасна планета!

— Това място може да се нарече само оазис в Космоса!

— Командире, да излизаме час по-скоро!

— Чакайте! Трябва да внимаваме! И аз искам колкото се може по-скоро да излезем, но още не знаем какво ще срещнем на планетата. Необходимо е да проверим състава на атмосферата, степента на радиация, наличието на микроорганизми и всякакви други вредни фактори.