Читать «Прекрасната планета» онлайн - страница 2

Космонавтите се заловиха за работа и един след друг докладваха:

— Радиация и болестотворни микроорганизми няма!

— Доколкото позволяват средствата за наблюдение от разстояние, местно население не се забелязва!

— Атмосферният въздух е подходящ. Вредни компоненти не са установени! Наистина, киселинността е повишена и може да доведе до разяждане на метала, от който е направен нашият кораб, но при един престой до двеста часа няма опасност!

След всяко съобщение командирът кимаше с глава и накрая даде указания:

— Добре. Ще изследваме планетата най-общо в продължение на петдесет часа. Излизаме! Но не искам никакви непредпазливи действия! Един да остане тук, другите да вземат със себе си оръжието и да облекат защитните си костюми! Освен това, тъй като могат да настъпят изменения в състава на атмосферата, да не си забравите шлемовете! Не е изключено да има местни същества, които да са се скрили и да са поставили разни капани и ями. Пуснете напред малък безпилотен всъдеход!

Бяха готови за всякакви изненади.

— Командире, мисля, че няма какво толкова да се безпокоим! Такова прекрасно местенце няма даже на Земята! Не вярвам да ни се случи нещо лошо!

— Не избързвай, докато не сме проверили добре! Готови ли сте? Да тръгваме към гората, да видим какво блестеше.

Минаха през едно поле в което цъфтяха красиви цветя, и се приближиха към гората. По дърветата висяха някакви плодове. Един от екипажа, без да се замисля много, реши да си откъсне и тъкмо да захапе, командирът извика:

— Чакай! Може ли да си толкова безразсъден! Ами ако съдържа някаква отрова? Кой се занимава с химическия анализ? Да се провери веднага за отровни вещества!

Анализът установи, че в плодовете няма отровни вещества.

— Ммм, че вкусно! Хубаво нещо! На Земята не съм опитвал толкова вкусни плодове!

— При това сега, когато космическата храна ни е омръзнала до гуша. Не съм допускал, че може да има такива вкусни неща!

Хапваха си от плодовете и навлизаха по-навътре в гората. Някой даже весело си затананика някаква мелодия.

— Какво ще кажеш, командире, хубава планета! Голямо откритие направихме!

— Сред такава природа не могат да живеят лоши същества!

Командирът, който вървеше най-отпред, изведнъж извика:

— Спрете, тука има останки от космически кораб!

Сега вече се убедиха, че онова, което блестеше със сребрист цвят, не беше нищо друго, освен останки от космически кораб!

— Съвсем се е разпаднал. Сигурно е от киселинността. Какво ли е станало с екипажа?

Всички спряха неподвижни, вперили поглед в останките от земния космически кораб.

Внезапно зад тях се чу глас. Космонавтите приготвиха оръжието, насочиха го по посока на гласа и извикаха:

— Кой е там? Излез! Покажи се!

В отговор на тези думи от гората наизлязоха много хора. Космонавтите се смаяха от изненада и попитаха:

— Какво е това? Та това са хора от Земята! Какво правите тук?

— Пристигнахме с ей този космически кораб.

Командирът извади книжата си и разгледа снимките на изчезналите космически изследователи. Всички до една съвпадаха с хората, които излязоха от гората.

— Да, това са те. Сигурно сте извършили принудително кацане на тази планета и чакате да пристигне спасителната група. Сега вече няма за какво да се безпокоите!