Читать «През лицето на света» онлайн - страница 286

— Тръгваме на юг — оповести хауфутът. — Трябва да открием брод.

Започна да дърпа останките от въжения мост, висящи от скалата.

— Колко ще ни забави това? — облеченият в синя роба отшелник се приближи, раздразнение долавящо се в гласа и по лицето му. Бяха се движели с такова добро темпо, наслаждавайки се на предимно хубаво време и на гостоприемството (и прясното месо) на дружелюбните пътници, които бяха срещнали. Уайзънт привличаше доста внимание и славата ги предшестваше, тъй че много от живеещите дълбоко в горите семейства дойдоха да ги видят, удивлявайки се на огромното животно. Отшелникът се бе надявал да достигнат останалите преди Инструър, ала сега това ставаше малко вероятно. И нямаше следа от брудуонците.

— Вероятно ден, може и повече. Южно оттук няма път, поне доколкото мога да видя. Ще трябва да се отправим през гората. Какво ли се е случило с моста?

Появи се цялото въже и отшелникът взе крайчеца му.

— Много мостове биват разрушени от пролетното пълноводие, ала този не е бил сполетян от такава съдба. Виждаш ли? Въжето е било прерязано с нож или меч.

— Брудуонците?

— И аз така предполагам. Опитват се да забавят преследвачите.

— Да се надяваме, че са попаднали в клопката на Компанията, макар че вече наближаваме Виндстроп Хаус. Започвам да се притеснявам; очаквах вече да сме попаднали на някакви белези за съдбата им…

— Чакай! — викна отшелникът. — Погледни тук! Той стоеше край потъмнелите камъни встрани от пътя, покрити с петна, които четири седмици не бяха могли да заличат напълно.

— Кръв. Достатъчно много, за да е фатално — сега хауфутът имаше доказателство за разразило се сражение, ала не беше сигурен, че иска да узнае още. — Но може и да е било животно — додаде със съмнение.

— А ей там — продължи отшелникът — е било извършено изгаряне, вероятно погребална клада; ето костите.

Той отстъпи няколко стъпки.

— Най-добре да не се вглеждаш.

— Не се и налага. Виждаш ли това? — посочи към забития близо до пепелта меч. — Винкулчаните носеха такива остриета. Тук лежи някой от Сторрсенови.

Двамата коленичиха край друма, отдадени на мислите си.

— Значи с Компанията е свършено — гласът на хауфута бе пропит с тъга.

— Грешиш — отвърна отшелникът с насълзени очи, ала усмихнат. — Ако са се сражавали тук с брудуонците, значи е имало и оцелели, които да отдадат почит на убитите. Брудуонците не биха сторили подобно нещо. Следователно Компанията е победила — или поне не е разбита напълно.

И тъй като не ги срещнахме поели обратно, следователно са продължили пътя си към Инструър — отшелникът се развълнува — може би дори повели пленник!