Читать «През лицето на света» онлайн - страница 15
Рассел Киркпатрик
Лек сняг се спускаше в спокойния въздух. Полагаше снежинките си необезпокояван и вече бе съумял да натрупа инчове. Но отвъд спокойствието достигаше звукът на зараждащо се насилие, тихо стенание, накарало стареца да потръпне.
След като се увери, че конят му е надеждно защитен, той тихо затвори вратата и тежко се отпусна на един дървен стол; бръчки на тревога прорязваха изразителното му лице. Ако си беше у дома, щеше да подсигури всички сгради на фермата, да залости всички врати и прозорци в къщата, да премести всички мебели до стените и да изчака бурята да премине. Ала стига Тинеи да бъдеше в безопасност, малко го беше грижа за постройките на фермата.
Той се изсмя. След всички тези години, често се улавяше да мисли като северняк.
Пое си дълбоко дъх и се изправи, сгърчвайки лице, докато заплашителният звук сякаш се ровеше във вътрешностите му. Трябваше да стори нещо. Точно тогава хлапето Лийт се появи от спалнята, търкайки очи.
— Какъв е този шум? Звучи като котки…
— Истинска буря! Не от онзи вятър, дето селяндурите му викате Леден, хлапе; задава се чистокръвен
Лийт поклати глава.
— Не мисля — промърмори синът.
Фермерът изръмжа:
— Събуди я. Трябва да стегнем това място.
Когато започнаха да разместват мебелите, първо Индретт, а сетне и Хал влязоха в стаята. Фермерът обясни какво правят и скоро Лийт залостваше кепенците, докато останалите разчистваха стаята от всичко, което вятърът можеше да вдигне във въздуха, ако успееше да се промъкне вътре. Фермерът им нареди да загасят огъня и възложи на Хал да намокри въглените в решетката. Една-единствена свещ проблясваше на средата на голия под. Междувременно, отвратителният звук стана по-силен и се наложи да крещят един другиму, за да се чуват. Скоро стонът прерасна в пронизително ридание; звукът, който някой би издал, помисли си Лийт, ако бъде бавно разкъсван на парчета. Сега ревът бе над главите им, но все още нямаше вятър.
— Къде е вятърът? — изкрещя Лийт към стареца. Учудващо, почервенелите очи на възрастния човек проблясваха с нещо, прилично на възбуда.