Читать «През лицето на света» онлайн - страница 17

Някъде към утрото старият фермер го разтърси.

— Раздвижи си краката, момче — каза дрезгаво. — Не ги ли раздвижиш, няма да вървиш дни наред.

Лийт протегна крака и усети болка в коленете. След като ги разтри за миг, той ги придърпа до брадичката си и обви ръце около тях. Зачуди се как се чувстваха Хал и майка им — само на няколко фута от тях в мрака — и се надяваше да са успели да затворят очи сред тази какофония от шум и насилие. Замисли се за селото, уловено в прегръдката на бурята; опита се да си представи какво ли е навън — виещи се и прекършени дървета, преспи сняг и свилите се от студа и вятъра по домовете си люде. В ума си той се намираше високо сред клоните на Общинското дърво, гледаше надолу към къщите през прозрачните сламени покриви и виждаше как хората се движат, сетне протягаше врат, за да погледне в дома на Стела и да я види седяща край огъня. На топло и на сигурно, без да се нуждае от нищо. Непоканена, самотна, водеща кон фигура се появи сред въображаемите снежни парцали. Тя бавно се стопи, докато накрая виждаше само завихрилият се сняг, бели петънца на черен, празен фон.

В един момент повече не можеше да търпи тишината. Обърна се в посоката на стария фермер и запита с тих глас:

— Знаеш ли къде е баща ми?

Почувства мъжа до себе си да се обръща и си представи старото, сурово лице на фермера да се взира в него.

— Никой не знае, момче, никой не знае със сигурност. Няма го твърде дълго, вече трябваше да се е върнал. Манум беше сред най-добрите от Северните покрайнини. Едно пътуване на изток не би трябвало да му отнеме две години.

— Какво е правел?

— Следвал е предполагаемите заповеди на краля, ето какво. Майка ти не ти ли е казала нищо за това?

— Не — отвърна Лийт. За кое?

Старецът изръмжа.

— Не, не би го сторила. Глупаците от двора на Фирейнс се страхуват от него; знаят, че не пада по-долу от баща си Модал, твоят дядо. Тя, майка ти, знае всичко за двора на Фирейнс. Нещо се готви в Раммр, не знаем какво точно; и мога да се обзаложа, че и кралят също не е наясно. Някой от кралския двор е искал да се отърве от баща ти.

Лийт се почувства объркан. Като че фермерът говореше за друг човек. Кралският двор на Фирейнс? Каква заплаха би могъл да бъде за краля един северняк от горите? Сетне си припомни рицарите, конете, емблемите и сияещите на слънцето мечове. Припомни си бащиния гняв и бързото му заминаване. Но фермерът все още говореше и Лийт трябваше да се съсредоточи, за да не позволява на вятъра да отнася думите.

— Дойде да ме види, преди да замине. Изглежда до ушите на кралския двор в Раммр достигнали слухове, че Брудуо, древният враг на Фирейнс и цяла Фалта, отново събира сили и подготвя нова инвазия; че слухове за предстояща война се носели из кралските дворове на Шестнадесетте кралства на Фалта — от градовете на Каума до Инменност и че дори Фирейнс бил в обсега на новата сила на Брудуо. Дори възкресяват старите приказки за Рушителя. Чувал ли си и него, момче? Манум каза, че кралят се притеснявал нещо да не се случи с Шестнадесетте кралства. Говорел за измяна, предателство, насилствена смърт в дворовете на Запада. Кралят бил ужасен от тези истории и искал някой да отпътува на изток и да събере новини. Първо до Инструър, а ако се наложи — и до самото Брудуо. Великият Модал вече не е сред живите, тъй че кралят се обърнал към баща ти, забравяйки, че какъвто и да е бил на младини, Манум се оттегли на север преди години. Според някои го било дострашало. Баща ти ми каза, че кралските хора били нервни. Мъже с мечове — нервни. Приказките за Рушителя изнервят всекиго. Изнервят и мен. Знаеш ли какво имам предвид, хлапе?