Читать «През лицето на света» онлайн - страница 12

— Момчето на Манум, а? — изрева старецът. — Мислех си, че момчето му е вече поне на петнадесет. На колко години си, хлапе?

— Шестнадесет, сър — заекна Лийт.

— Хайде де. Не си на повече от дванадесет. Ще си поговорим с онзи хауфут, ако ми е изпратил погрешното момче. Ти си хлапето на Манум?

— Д-да, сър.

Старият човек се изсмя гръмогласно, размахвайки бастун във всички посоки.

— Сакат и недорасляк! Получи си заслуженото от онази префърцунена гражданка. Сакат и недорасляк! Добре, недорасляк, знаеш ли какво ще правиш за мен през тази седмица?

— Не, сър.

Старият фермер сега бе по-близо до него, насочил върбовия си бастун към гърдите му. Лийт можеше да види бръчките, прорязали остротата на лицето му, обграждащи ясни и живи очи. Очи, пълни със злоба.

— В плевнята е — изкикоти се той. — Искам те в плевнята.

Лийт вече бе твърде ядосан, за да изпитва страх. Дванадесетгодишен недорасляк? Пое си дълбоко дъх и мина покрай фермера.

Старецът се усмихна. Страхът и гневът бяха добри надзиратели.

Утрото отстъпи на следобеда, който от своя страна се проточи. Въздухът в плевнята бе пропит с животински миризми и докато Лийт изваждаше прогнилите конци от платнената тента, до ушите му достигна конско цвилене. То изглежда идваше от задната част на зле осветената постройка. Конете представляваха основен начин за измерване на богатството във Фирейнс. В Лулеа имаше няколко, а съветът дори бе заделил една възрастна кобила, която децата да яздят, но Лийт никога не бе чувал някой фермер да притежава повече от един кон. Зачуди се как може незначителен старец да има коне в плевнята си. Вероятно бяха крадени! Можеше да ги чуе как се движат в отделенията си, да ядат и тихо да процвилват помежду си. След известно слушане реши, че са четири на брой. Четири! Цяло богатство. Както и да се беше сдобил с тях, старецът бе богат човек по стандартите на Северните покрайнини.

За Лийт ставаше все по-трудно и по-трудно да вижда какво прави. Първоначално младежът си помисли, че наближава нощта и скоро ще му бъде позволено да се прибере у дома, но след малко чу вятъра да се засилва, сетне дъжд забарабани по дървения покрив. Времето се влошаваше. Определено бе станало по-студено. С мрака и студа му бе все по-трудно да изважда шевовете, пръстите му отказваха да работят, а погледът му се замъгляваше. Времето сякаш бе спряло. Лийт се бореше с изключително упорито парче и объркването му ставаше все по-силно. Беше му студено, болеше го глава, все не успяваше да извади връвта и изобщо не искаше да бъде тук. Скърцането със зъби също не помагаше.

Внезапен порив на вятъра разтресе плевнята и угаси факлата, на чиято светлина работеше, оставяйки сградата в полумрак. Лийт извика уплашено и скочи на крака. Старият фермер се появи на вратата с фенер в ръка.

— По-добре влез в къщата, хлапе — каза тихо в паузата между поривите, сетне постави лампата на груба дървена маса и я угаси. — В момента времето иде откъм морето, обаче леденият вятър само чака удобен момент да удари. Засега остави тентата там и ела вътре. Не се знае кога на Искелвена може да му щукне да изпита силите си върху старата плевня — той постави загрубелите си ръце на раменете, скръствайки ги пред гърдите си, върху изтъркана вълна.