Читать «През лицето на света» онлайн - страница 11

Лийт ясно си спомняше деня на отпътуването му. Беше в края на унищожителен за гърба следобед на сеитба и цялото семейство седеше мълчаливо и с гръб към червенеещото слънце на пресните преобърнати дънери в двора пред малката им къща. Група изящни мъже се появиха на високи коне, облечени в метални брънки и със заплашително изтеглени мечове. Децата от селото възбудено търчаха подире им. Мъжете слязоха от конете и поздравиха баща му. Лийт си припомни колко изплашен се беше чувствал тогава. Имаше дискусия, бързо прераснала в спор, приключил с качване обратно по седлата от страна на мъжете, които арогантно и шумно напуснаха селото. Добре помнеше, че по-малкият брат на Хермеса бе повален в прахта. Войниците изобщо не спряха да проверят дали момчето е добре, просто продължиха да яздят, сякаш светът бе техен. Тогава баща му се бе опитал да им обясни разни неща, майка му вече плачеше, а Лийт искаше да избяга или да повали някого, но не знаеше къде или кого.

— Кралят умира — бе казал баща му. — И ме праща на сигурна смърт.

Бе ги притиснал силно и сетне изчезна.

Неканен образ изникна в главата му, образ на висок мъж, привел се над дънер, опитващ се да изтегли от него брадва. Мускулите на непокритата му гръд изпъкваха от напрежението. С изръмжаване топорът бе освободен, сетне се стовари отново и отново, докато дънерът не бе сцепен на две.

Лийт знаеше, че това е баща му, но колкото и да се опитваше, не можеше да види лицето му.

Разтърси глава, за да прогони визията и с усилие се пренесе обратно в реалността, треперейки от облизващия го студен вятър. Ако възмъжаването означаваше да прави неща, които не желае, неща като да върви по тесния, прорязан път към дома на фермера Кърр, то тогава не бе сигурен дали иска да пораства. Искаше да изследва заедно с приятелите си, да си говори с Хал, да се разхожда със Стела, да работи на полето с баща си.

Вече можеше да види сградите на фермата. Бяха свити под него в малко дефиле, заобиколени от храбро развети срещу вятъра есенни флагове на дърветата. Зад охрата и златото се издигаше друг прошарен от добитък хълм, мързеливо протягащ се по посока на морето.

Старият мъж наблюдаваше пътя от вратата на плевнята си. Видя как очертанията на фигурата бавно стават все по-ясни, с наведена глава и ръце в джобовете, с ясно видима неохота. Добре, Още си спомня фермера Кърр. Е, Кърр все още си спомня един малък епизод с ябълки. Нищо не подтиква едно момче по-силно към работа от страха.

Изчака докато младокът изкатери стъпалата към къщата и почука леко на вратата, като че предпочиташе да не получи отговор. Сетне разтвори вратата на плевнята.

— Ти! Момче! Насам!

Хлапето с пребледняло лице трепна, сетне погледна към плевнята. Нерешително остана на мястото си.

— Бързо, ако знаеш какво е добре за теб!

Гласът определено се носеше от плевнята. Лийт искаше да избяга повече от всичко на света, но се насили да тръгне нервно към старата постройка.

Фермерът изчака момчето да се озове в сянката на плевнята, сетне пристъпи напред, забивайки тояга пред себе си.