Читать «Пратеник» онлайн - страница 2

— Уредите ни се справяха все по-успешно.

„Звездни“ — записаха те и мисълта на Филип. „И защо да сме ги загубили? Тук може да се живее. А не е ли и това наша цел, да го разселим красивото човечество и между звездите?“ И изведнаж гласът заговори:

— Ние с Дорис ще се върнем в звездолета. Тя не е добре. Не се отдалечавай много, Робърт. Според инструкцията трябва да бъда и с двама ви. Едновременно…

И тук анализаторите ни като че ли се разстроиха. Ние мълчахме и гледахме ужасени. Не можеше да бъде вярно: Някъде и в нещо те грешаха. Гласът на Филип бе загрижен, и думите му бяха загрижени, а зад тях се криеше заплаха. Не, анализаторите грешаха. Филип спокойно прихвана Дорис и двамата се отдалечиха. Дорис се обръщаше непрекъснато назад,

„Страх ме е. Не ме оставяй, Робърт!“ — молеше тя, екраните ни тъмнееха и пулсираха, ние виждахме в тях бягащата сянка на Дорис и настигащата я сянка на Филип, който вдигаше ръка над нея.

А нямаше нищо такова. Те вървяха бавно и мислите на Дорис не достигаха до Робърт. Той продължаваше да взима проби, спокоен и унесен в работата си. Само ние улавяхме нейния мълчалив вик за помощ. А може би просто нямаше вик?! И нашите анализатори грешаха за втори път? Изключено!

Двамата влязоха в звездолета. Щеше ли да се случи онова, което вече видяхме в екраните на мълчанието? Да… „Моя си!“ — пропя тържествуващо мисълта на Филип. Той свали бавно прозрачната обвивка от главата си и ние видяхме съвсем ясно лицето му. То се усмихваше. Дорис се отпусна. „Спи ми се“ — заспиваше всичко в нея. Тя също бе свалила прозрачната обвивка от главата си. Нейното лице ни порази. Спогледахме се.

— Филип — каза тя, — не биваше да оставяш сам Робърт. Инструкцията нарежда да се движим поне по двама. Върни се! Не бива да му се случва нищо…

„А може би точно това иска той!“ — блесна като светкавица мисълта на Дорис и тя се изправи. Включи някакъв техен екран в стената и бясно завъртя копчетата му. Колко несъвършено беше всичко тук! И все пак стройната фигура на Робърт се появи. Нищо не го заплашваше. Той се навеждаше към пръстта и се изправяше, вървеше все напред, навеждаше се и се изправяше.

— Не ти ли се струва — зашептя тя изведнаж, — не ти ли се струва, че тези храсти се движат около него! Погледни!

Филип се изправи зад гърба й. Сигналът за тревога бе стигнал до всеки. И в екрана се движеше само Робърт.

— Така ти се е сторило, Дорис — засмя се той. — по-добре легни да поспиш. Нервите ти не издържат.

Дорис наистина беше много уморена. Реакциите й бяха забавени, мислите й течаха забавени, но тя не искаше да спи. Следеше фигурата на Робърт. В екраните ни се появиха тъмни точки, които поглъщаха светлината им, нарастваха бързо, трептяха и се разливаха. Дорис трепереше от страх. А Филип влизаше от помещение в помещение, даваше нареждания на някакви метални тежки същества, които мислеха самостоятелно, но изпълняваха безпрекословна заповедите му. Едно от тях подаде на Дорис непозната течност и тя я изпи, друго искаше да излезе и да тръгне след Робърт, но Филип го изпревари. Вмъкна се бързо в една от кабините за управление и всички тези тежки и послушни същества спряха изведнаж неподвижни. И без мисъл. Само Дорис дишаше в съня си.