Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 6

Обаче много го вълнуваше да не би мъжът, който седеше срещу него, наполовина по-млад, да разбере за язвата му. Рафул Шарет бе директор на Отдела за оперативно планиране на Мосад и имаше да свърши още нещо, преди да са го шитнали в пенсия. Затова се бе научил болката да не се изписва върху лицето му, хранеше се леко, тренираше всеки ден, а тъй като бе емоционален човек, направи усилие да се стегне, да потисне свиването на стомаха и болките в сърцето, които нямаха нищо общо с язвата му; тъй като отмъщението е блюдо, което е най-вкусно студено, а тъкмо това му предстоеше да направи, преди да са открили, че вече не става, че е болен и че трябва да го пенсионират: той трябваше да отмъсти.

— И така — подхвърли небрежно, — Мащехата. Бъди добро момче, Игал, и ми разкажи за нея.

По-младият мъж отвори картонена папка, но не погледна в нея.

— Лейла Ханиф, псевдоним Мащеха, най-скорошно фалшиво име Сюзана Дюклерк, последно известно местонахождение Бахрейн. Терористка с голям успех, притежаваща рядката комбинация от грижливо, методично планиране и дръзко изпълнение. Безстрашна, храбра. Тази жена ми харесва, Рафул.

— Аз я обичам, тази жена, Игал, тъй че продължавай.

— В момента е номер две в нашия списък Б, след Илич Рамирес Санчес; да бъде ликвидирана при откриване, без да се търси разрешение от висшестоящите. Аман докладва, че планира да отвлече самолет някъде над Персийския залив по молба на Иран, в опит да бъдат освободени граждани на тази страна, задържани в Ирак.

— Полет NQ 033. — Гласът на Рафул бе сънлив. — От Лондон до Манила, през Бахрейн и Куала Лумпур.

Мъжът на име Игал бутна папката към Рафул.

— Виждал съм я — отказа предложената папка Рафул. — Аз съм го започнал това досие.

— Добре, а ето нещо, което не си открил.

Игал посегна не към папката, а към вътрешния джоб на сакото си. Рафул си позволи да разшири очите си, да инсценира изненада, но знаеше какво бе това, какво би трябвало да бъде, нямаше да подпише, дори и за да достави удоволствие на сина на Авшалом Газит (Господ да го благослови и да го пази!), седнал срещу него.

— Какво е това, Игал? А?

— Разписка за онова, което си поискал.

— И какво съм поискал?

Игал не му отговори с толкова много думи. Вместо това извади от джоба си някакъв предмет, сви го в шепа за миг, да го разгледа и най-накрая го бутна по масата към мъжа срещу себе си.

Запалката бе златна и носеше емблемата на известна марка. Докато Рафул я разглеждаше, Игал отговори:

— Внимавай. — А сетне добави бързешком, сякаш да прикрие нервността си. — Защо ти е потребно това нещо?