Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 2

Върна се в спалнята и дръпна завесите, за да погледне в хубавата, обляна в лунна светлина юлска нощ. Някъде наблизо избръмча и млъкна мотоциклет и Ифли роуд потъна в гробовна тишина.

Колин премина на пръсти по коридора към втората спалня. Отпървом не можеше да види нищо, сетне очите му свикнаха с полумрака и от него се появи свитата, с неясни очертания фигурка с познатата му топлина.

Колин се промъкна до леглото и погали челото на Роби с кутре, което леко трепереше. Кожата на момчето бе влажна, дишането му — едва доловимо; бе все едно, че гледаше в дълбокия басейн на съня, на чието дъно спеше спокойно и мирно синът му.

Скоро светът ще нахлуе в този покой и ще разтури онова, което той, Колин, скромно се надяваше да построи. Миналата седмица, когато пра чаршафите, забеляза петно с неправилни очертания, по-бледо в средата, с по-тъмни краища; в първия миг не можа да повярва на очите си… а сетне се засмя високо. Роби бе четиринайсетгодишен, разбира се: може би дори бе позакъснял. На четиринайсет. Вече.

Въздишка се отрони от устните на Колин, той поклати глава, беше му забавно от безславния му опит да потърси ново начало чрез сина си. Търсене, присъщо на всеки родител, откак Адам е отхапал от ябълката.

Възнамеряваше да си легне отново, след като се увери, че синът му е добре, но ето че седеше на пода, без да съзнава как се бе озовал там, а кутрето му галеше челото на Роби. Момчето се закашля, изви гърба си, сетне крайниците му намериха естественото си място на леглото, без да напуска дълбокия сън, в който бе потънало.

Колин неочаквано изпадна под властта на неприятните спомени. Този едър, дългурест юноша някога беше бебе. И една вечер… бе ред на Колин да го къпе. Роби не спираше да плаче: лицето му червено, грозно; не отвръщаше на милувките, не щеше шишето си. Уморен до смърт, Колин опита всичко, което можа да измисли, за да утеши детето си. Нищо не помогна. И накрая разтресе грозната, червена кукла и закрещя: Престани! Престани веднага, чуваш ли ме! И куклата, изненадана, спря да плаче изведнъж…

Споменът се заби болезнено едновременно и в корема на Колин, и в съзнанието му. Захапа силно опакото на дланта си, искаше да си причини болка, кърваво изкупление, което всеки баща търси в завръщането си от онзи миг на насилие, причинено върху любимата му рожба. Онова, което всеки баща би трябвало да направи…

В онзи ден, когато бе разтресъл горката кукличка, се появи Лейла, разбра всичко от пръв поглед и започна да успокоява не Роби, а Колин — той се нуждаеше повече от утешение. Това бе, когато Роби имаше майка. В онези дни пък Колин още имаше съпруга, вместо невзрачните любовни връзки, с които да се държи на повърхността.

Изправи се до леглото на Роби, вдигна повече шум, отколкото му се щеше, но изведнъж почувства нужда да излезе, да остане сам, извън обсега на обърканите чувства, предизвикани от това пораснало момче, което вече цапаше чаршафите: синът му, обичният му син.

Дали да се обади вече по телефона? Не. Още е твърде рано.