Читать «Правилата на кръвта» онлайн - страница 14

Тогава дядо ще склони патриаршеската си глава на една страна, само с пет градуса, ей така, и ще придобие изражение сякаш иска да заплаче, Азиза ще вдигне високо ръце в знак на отчаяние, преди да се оттегли и да донесе онова, което дядо е поръчал.

И докато ядат заедно — тримата, разбира се, Азиза — също, може да се върне Халиб и в един момент Лейла ще намери сили да остави дядо и да се втурне към брат си, който ще я вдигне и ще я завърти. Сетне той ще седне в краката на дядо, ще положи глава на коляното му, а дядо ще им разкаже някоя от историите си. За младостта си, когато бил пират в Малака. Или когато бил търговец в Африка и чернокожите искали да го изядат, но той избягал с помощта на красива робиня. Не толкова красива, колкото баба ви, но почти толкова, почти! А понякога ще чуят звънчето на входната врата, значи идваше гост; Стойте — ще рече Азиза — аз ще отворя! Старата жена ще забърза непохватно, нетърпелива да узнае кой е дошъл. И ще отвори вратата. Да. Азиза я отваряше, защото това бе правилото.

Чу се звънец; не в къщата в Ярзе, с изглед към синьото Средиземно море и финикийския златен град, а тук, в Бахрейн, в тази утрин на влажна мъгла и на спомени.

Раздвоена между два свята, Лейла остана известно време неподвижна; сетне отиде до масичката и взе чантата си. Отвори я да провери дали пистолета й Р7 е на мястото си, след което бавно отиде до вратата.

Мразеше да отваря врати и да пуска хора в живота си. Дори и когато — едно надникване през шпионката бе достатъчно, за да се увери, — дори когато бе сервитьорът, донесъл горещо кафе: единственият наркотик, който си позволяваше да приема като противоотрова срещу отровеното й минало.

20 юли, 04:30 часът

Летище Хийтроу

Служителката по проверката на билетите видя бащата и сина досущ като две стълбчета на една и съща диаграма: един до друг, единият по-висок от другия, но облечени еднакво (бяла риза, тъмни панталони), някак си абсолютно свързани един с друг.

— Съжалявам много — рече тя, — но понякога ни се случват тези дублажи. На билетите ви е записано да се явите навреме на летището, поне два часа преди полета.

Питаше се какво ли щяха да предприемат. Обучена бе да се справя с всякакви неприятности, изключая опит за убийство, предизвикано от злобни помисли, ласкаеше се, че знае как ще реагира всеки пътник, който поради алчността и безразличието на нейния работодател открие, че мястото му е дублирано. Затова се изненада, когато Колин Рейли рече:

— Попаднахме в задръстване, мис. Питам се дали не бихте направили нещо за нас…?

Защото той също поназнайваше доста за хората. Съзнаваше, че удовлетворението от писма до председателя на борда на директорите или дори от евентуално съдебно дело се криеше в далечното неясно бъдеще. Онова, което сега имаше значение, бе да получат и двамата места.